„Аз съм роден във Флоренция и във Флоренция вече има готов гроб за мен…“ Франко Дзефирели /1923–2019/ изрича това още преди девет години, когато е на 87, но с ясното съзнание, че все още не си отива от този свят. Въпреки че тогава наближава 90-те си години, тепърва той има какво да стори – Арена ди Верона му посвещава цял сезон и там току-що е преминала премиерата на неговата „Турандот“ от Пучини. В интервю, поместено в списанието „Opera News“ от 2010г., Франко Дзефирели продължава да защитава възгледите си за „великата традиция на италианската мелодрама“, което пламенно правеше в последните години от живота си, но е и изключително критичен към състоянието на съвременната опера. „Джузепе Верди изисква уважение!“, бяха неговите лаконични думи.
„Имам още много да кажа и да направя“, казва старият майстор към онзи момент. „За това, че операта преживява катарзис, че мелодрамата е изложена на унищожение, че ние, италианците, които сме създали този изключителен инструмент на изкуството, вместо да го защитаваме, го предоставяме на волята на безотговорните хора…Мет отнесе в архива моята „Тоска“, за да открие сезона с по-модерен спектакъл, създаден съвместно с театър Ла Скала. Но щом швейцарският режисьор Люк Бонди /1948-2015, бел. ред./ се появи на сцената, започнаха да го освиркват жестоко. Това беше глупава режисура, не толкова лоша, колкото глупава. Както и режисурата на множество предишни спектакли, които убиват операта. Те искат да обновят репертоара, да спестят пари, искат и да се отърват от старите... Но реалността напомня за себе си – в днешния свят няма изявени режисьори. Но пък е пълно с млади англичани, германци...“
На въпроса, дали ситуацията е безнадеждна, Франко Дзефирели отговаря категорично: „Всички велики са мъртви“. За неговата родина Италия, за която той твърди, че не би я напуснал, маестрото казва: „При нас все още има великолепни оркестри и превъзходни диригенти. Но няма нищо друго. Не виждам интересни режисьори, а същото може да се каже и за композиторите и актьорите. Великите художници и великите писатели – къде са те? Що се отнася до киното, то умира. Убива го политиката на държавната поддръжка. Какво може да предложи на света Италия в областта на културата? Нека защитим поне мелодрамата – това е всичко, което ни е останало. И нека спрем това безумие да израждаме операта…“
Днес тленните останки на починалия на 15 юни 2019г. Франко Дзефирели, един от последните извънредни майстори на киното и операта, ще бъдат положени в семейния параклис на гробището на знаменитите флорентинци „Светите врати“ – това съобщи фондацията „Дзефирели“.
