Само след два дни руският виолончелист Александър Князев ще свири за българската публика в рецитал с пианистката Пламена Мангова. Събират се двама завършени музиканти, чието сътрудничество е започнало още от 2008г.В Концертната зала на НМА „П.Владигеров“ в неделната вечер на 16 юни ще чуем техния прочит на композиции от Енеску, Чайковски и Франк, като гости на фестивала „Софийски музикални седмици“ 2019. Непосредствено преди този концерт,Александър Князев изнесе самостоятелен рецитал в друга академична концертна зала, и то в една от най-престижните консерватории в света, чийто възпитаник е самият той – на 4 юни 58-годишният музикант представи „Шестте сюити за соло виолончело“ от Й.С.Бах в Голямата зала на Московската консерватория.
Твърди се, че никой в Русия не изпълнява всичките Шест сюити в една концертна вечер – освен Александър Князев, за когото тази програма вече има история: на два пъти /през 1999 и 2017г./ челистът е правил подобен „маратон“ в същата зала, като и двата концерта са се радвали на огромен успех. След първото изпълнение отпреди 20 години в Москва, Шестте сюити са свирени нацяло от него не само в руските градове Санкт Петербург, Новосибирск , Казан, Екатеринбург, но и три пъти в Токио, също в Осака, Сеул, Тайпе, Хонконг и Париж. Първият запис на Александър Князев с цялостния цикъл датира от 1995г. за японската фирма TRITON, която пет години по-късно преиздаде записа, а вторият – от 2003г., вече за компанията WARNER CLASSIC, която дори отправя предложение към музиканта да направи още един запис през 2020г.!
За музиката: Александър Князев нарича Шестте сюити на Бах „музикалната библия на виолончелиста“.Последната Шеста сюита е особено трудна, тъй като тя е написана от Бах за пет-струнния старинен инструмент viola pomposa, който в наши дни вече не съществува и това я превръща в своеобразен тест за изпълнителя и неговото майсторство. В едно интервю още от 2009г. за Радио Свобода, челистът говори за цялостното въздействие на сюитите и дава конкретни примери: „Сарабандата от Пета сюита звучи така, че създава усещането като да е звучала винаги, дори и преди раждането на Бах…Мелодията е толкова проста, няма никакви особени трудности… красиво и гениално… И тогава разбираш, че времето винаги го е имало. Това, което е написано в Библията, като цяло не се вписва в нашето човешко съзнание, но времето винаги е съществувало. И тогава действително разбираш, че времето винаги го е имало, може би и пространството е безкрайно. Ето това са истински интересните въпроси – и те са много по-интересни от обсъждането с мениджъра за какъв хонорар да свириш с този или онзи оркестър“.
