По повод навършването на 116 години от рождението на Евгений Мравински /4.VI.1903-19.I.1988/ в Санкт Петербург бе представена нова книга, посветена на изключителния диригент. Неговата фигура представлява една цяла епоха в историята на прочутата Ленинградска филхармония /днес Санктпетербургска филхармония/, която е ръководил 50 години и която дължи световната си класа, с която и до ден днешен разпознаваме този оркестър, именно на маестрото. Сборникът „Спомняйки си Мравински“ съдържа спомени, различни материали и документи, за които един от авторите на изданието казва: „Мравински беше за нас идеал за диригент, с него ние изживяхме почти същия този половин век, през който и той беше на диригентския пулт на оркестъра“. Думите са на Йосиф Райскин, който пази свой спомен още от 1953г., когато е станал свидетел на премиерата на Десетата симфония от Шостакович, представена именно от Мравински с този оркестър. Музиколози, диригенти и съвременни руски композитори, като 86-годишният Сергей Слонимски, описват личните си възприятия за легендарната личност, поместени са и изказвания за него, направени някога от знаменития клавирен педагог Хенрих Нейгауз/1888-1964/или диригента Генадий Рождественски /1931-2018/.
В статия на Рождественски откриваме: „Мравински е еднакво взискателен както към себе си, така и към оркестъра. По време на общите ни турнета, когато за сравнително кратък период от време трябваше да слушам едни и същи произведения, и то много пъти, винаги съм оставал изумен от способността на Евгений Александрович да не губи усещането за тяхната свежест при многократните им повторения. Всеки концерт беше премиера и преди всеки концерт всичко трябваше отново да бъде репетирано… А колко трудно е това понякога!“ В собствения си дневник Мравински е написал: „Може ли да се живее без музика? Като че ли тя не принадлежи на базисните човешки потребности. Но, да се лишиш от нея, е равносилно на „загуба на щастие“, по израза на Дарвин. Въпреки това, аз вярвам във всепобеждаващата сила на музиката. Достатъчно е да влезеш в концертната зала без да си предубеден, за да се окажеш във властта на музиката…“ Новият сборник„Спомняйки си Мравински“ съдържа пет части: спомени, специално написани в наше време; документирани устни разкази, сред които са спомените на диригента Юрий Симонов или синът на Дмитрий Шостакович – Максим Шостакович; материали от други периодични издания, включително и вече публикувани текстове на Х. Нейгауз; документи от биографията на маестрото и негови лични статии и интервюта, поместени през годините в различни вестници и списания. Евгений Мравински: „Не се страхувам от смъртта, но съм привързан към живота ...“
