Освен на диригентския пулт, Рикардо Мути се изявява успешно и в света на литературата. В италианските книжарници вече се разпространява неговата трета книга, озаглавена „Безкрая сред нотите“ /L'infinito tra le note/ с подзаглавие „Моето пътешествие в музиката“. Изданието отразява някои от любимите теми на прочутия маестро: големите диригенти от миналото, неговата дейност с младежите от Оркестър Керубини, неаполитанската школа, Верди, Моцарт, забравените италиански „майстори на симфонията“ и др.
Настоящият музикален директор на Чикагския симфоничен оркестър винаги е успявал да отдели от времето си в света на музиката, за да се посвети на писането. С огромно внимание към детайла, той споделя своите възгледи за развитието на музикалното изкуство от миналото до наши дни. В този увлекателен размисъл читателят преоткрива силата на музиката и тайните в партитурите, които един жест може да превърне в емоция, способна да достигне до сърцето на всеки музикален ценител.
„Да бъдеш музикант е професия, избрана със страст. Почти по същия начин може да се каже, че това е мисия- винаги търсиш една интерпретационна истина, едно недостижимо съвършенство“, пише Рикардо Мути. В „Безкрая сред нотите“ италианският маестро придружава читателя в търсенето на загадките на музиката чрез осем урока, в които се преплитат историята на изкуството на звука, неговото съпреживяване от диригента. В изданието са поместени и най-съкровенните му спомени за диригентите, които среща по пътя си, за сбъдването на мечтата да създаде младежки оркестър и Академията за италианска опера в Паезе, провинция Тревизо. Тогава неизбежният му стремеж да се развива го свързва не само с великите Моцарт и Верди, но и с отдавна забравени италиански композитори.
В библиографията на 77-годишния Мути се откриват още две заглавия: „Преди музиката бе словото“ – автобиографична книга, издадена през 2010г. и есето „Верди, италианецът“, което бе отпечатано през 2012г.
