„Баща ми поставяше обществения живот над личния“. Това призна в първото си интервю за българска медия оперният певец Райчин Димитров. Той е син от втория брак на изключителния композитор, хоров диригент, педагог и общественик проф. Георги Димитров. Единственият му пряк наследник се завърна в родината за концерта на 20 май в зала „България“, с който пет хорови формации отбелязаха 115 години от рождението на големия маестро.
„Ранните ми детски спомени са свързани със събуждания през нощта, когато баща ми сяда на рояла и започва да композира“, спомня си Райчин Димитров в ефира на Класик ФМ радио. И допълва, че в семейната къща на столичния булевард „Витоша“ № 102, която днес не съществува, е кипял живота на софийската бохема. Непрекъснато гостуват писатели, художници, артисти, музиканти, но „постоянното присъствие бяха Филип Кутев, Георги Златев-Черкин, Любомир Пипков, Панчо Владигеров“.
Райчин Димитров отличава ролята на неговия баща като артистичен директор на Софийската опера. „Той основава и ръководи концертната дирекция, която движеше целия музикален живот на България / бел.ред „Дирекция за музикално-творческо и изпълнителско изкуство"/. В Музикалната академия създава първият хорово-диригентски клас, наречен по-късно „Класът на професорите“, в които са се обучавали Емил Янев, Алипи Найденов, Георги Робев, Васил Арнаудов, Христо Надялков, Лилия Гюлева, Борислав Иванов, Валентин Бобевски. „Песента му „Републико наша, здравей“ спонтанно става Химн на Народна Република България. Следващият официален химн е също от него - „Българийо мила, земя на герои“, заявява наследникът на проф. Георги Димитров.
Райчин Димитров става свидетел на създаването на „Възпев на родината“ по текст на Иван Вазов. Кантантно-ораториалното произведение, написано през 1960г., се изпълнява от четворен детски, девически, смесен и мъжки хор. „Страшно много ми харесва. То завършва: „В теб родих се, в теб желая в теб свободен да умра“, добавя оперният певец, който от 40 години живее в Германия.
„Той даваше наставления и на своите ученици, приятели, познати. Те самите търсеха неговите съвети. Той просто се раздаваше на хората. Вкъщи обръщаше малко внимание на малкия си син. Казваше: „Той, ако иска да се занимава с музика, ще седне сам и сам ще свири на пиано и цигулка“, припомня Райчин Димитров. „По-скоро моята майка / бел.ред. актрисата от Народния театър Мила Падарева/ се занимаваше с мен“, споделя синът на маестрото. „Тогава аз нямах намерение да се занимавам с музика. Исках да уча кинорежисура във Варшава, но трябваше да отбия военната си служба. В казармата попаднах в Ансамбъла на Строителни войски, където пропях.“
Как продължава пътя на Райчин Димитров в музиката и как възнамерява да съхрани музикалната памет за проф. Георги Димитров? Какво си спомня ученикът на маестрото - диригентът Емил Янев? Чуйте в интервютата на Георги Митов-Геми в звуковите файлове под снимките вляво.
