Старото британско списание The Strad, чийто първи брой е излязъл още през 1890г., посвещава изцяло дейността си на струнните инструменти - всичко, което би интересувало не само професионалните музиканти, но и любителите. Като източник на богата информация за света на струнните изпълнители и различните инструменти от тази група, тук се публикуват и чисто практични професионални съвети или пък разкази от първо лице за живота и музиката. Това са мненията и историите на значими съвременни музиканти, сред които и Албена Данаилова, а понякога и техните интересни гледни точки към точно определена тема. Така например, миналата седмица The Strad предложи възгледите на няколко цигулари относно едно велико и заемащо базисно място в цигулковия репертоар произведение – Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор, ор. 35 на Чайковски, защото, както пише списанието, „винаги е важно да разберем какво е имал предвид композиторът и какво стои зад неговата индивидуалност“. Сред тях са и гледните точки на двама световно признати майстори от две поколения, изказани през 2015г. и публикувани сега от изданието: 73-годишния Ицхак Пърлман и 51-годишния Джошуа Бел.
Ицхак Пърлман: „Има два вида трудности: техническата, която бихте могли да преодолеете като се упражнявате, и след това, разбира се, дискомфортът. Концертът на Чайковски е неудобен за свирене – независимо колко сте се упражнявали!“, категоричен е той. Джошуа Бел смята, че обикновено изпълнителите пренебрегват голяма част от казаното от автора: „Като дете научих и запаметих творбата доста бързо и по това време вероятно съм си мислел, че я познавам добре. Обръщайки се назад, обаче, едва се бях докоснал до повърхността й. Не мисля, че съм преглеждал истинската партитура от години…“, признава той. Джошуа Бел разказва още, че си е купил нотите на творбата, но в клавирно извлечение, което тогава не му е давало пълната представа за мащаба на произведението. „Когато пораснах, започнах да се взирам в партитурата и да осъзнавам колко много се съдържа в нея, което не е отразено в моите ноти“, допълва цигуларят. Ето и заключението му: „Бих посъветвал хората винаги да ползват истинската партитура и да не спират да се връщат към нея. Всички ние се стараем да разберем какво е искал да каже композиторът, това е и голямата тайна, която се опитваме да разгадаем. А междувременно, най-често пренебрегваме 80% от онова, което той действително ни е казал!“
