Пианистът Йорг Демус почина на 90-годишна възраст на 16 април 2019г. С неговата кончина светът се разделя с един вече позабравен възглед за музиката, особено по отношение на дълбоките интерпретации на Лудвиг ван Бетовен. Роден на 2 декември 1928г., австрийският пианист е син на световноизвестния историк на изкуството Ото Демус. Работил с легендарни певци като Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау или с прочутия си колега Паул Бадура-Скода, с когото сформират клавирно дуо, с диригентите Йозеф Крипс, Андре Клюитанс или Херберт фон Караян, Йорг Демус през целия си живот е доказвал своята дълбока и скромна посветеност на музиката. През 2017г. бе създаден и първият Международен фестивална негово име във Фрайбург, който искаше да осъществи мечтата на пианиста – „да съхрани традицията в класическата музика от бароковата до романтичната епоха и да даде възможност на хората не само да слушат шедьоврите на великите композитори, но и да ги разбират“, какъвто бе замисъла на фестивала.
Още на 11-годишна възраст Йорг Демус постъпва във Виенската държавна музикална академия и дебютира през 1943г. в Брамсовата зала на Музикферайн в австрийската столица, където десетилетия по-късно се завръща, за да отпразнува 70 години от този дебют – на 20 март 2013г. В началото на 50-те за него следватпърви концерти в Лондон и Цюрих, както и първо турне из Южна Америка. Дебютът му в Париж от 1953г. става истинска сензация, а през 1956г. пианистът получава престижното отличие Premio Busoni на Международния конкурс за пианисти в Болцано, Италия. Продължаваше да свири дори и в последните години от живота си, а като признание за изкуството му бе удостояван с немалко почести, сред които Наградата „Роберт Шуман“ от немския град Цвикау през 1986г., Австрийския почетен знак „За наука и изкуство“ I-ва степен през 2000г., френския национален орден „Рицар на Почетния легион“ през 2006г. Остави една обширна и високо оценена дискография с музиката на Шуман, Моцарт, Шуберт, Брамс, Й.С.Бах, Дебюсии др., включително и записи на исторически инструменти от различните музикални епохи, което също представляваше съществена част от неговите интереси.
