“Такива инструменти отварят огромни възможности и неслучайно се ценят високо. Те дават възможност на младите да свирят правилно, а не да воюват с инструмента. Те ви позволяват да мислите единствено за музиката и да музицирате за свое удоволствие, а не с часове да се опитваш да намериш изход от някакви технически проблеми”. Това заяви виолончелистът Кирил Злотников в ефира на Класик ФМ радио. Тази вечер той ще свири за първи път на българска сцена в рамките на „Европейски музикален фестивал“, организиран от “Кантус Фирмус”, в съпровод на Оркестъра на Класик ФМ радио под палката на Лучано ди Мартино. На сцената ще се качат и българската пианистка Пламена Мангова, както и цигуларят Антон Бараховски.
Кирил Злотников ще дебютира с уникалното виолончело на Феликс Салмон, който е преподавал в “Джулиард скуул” – Ню Йорк, и е станал известен с изпълнението на Концерта за виолончело на Елгар, който композиторът дирижира. Цигуларят Антон Бараховски, когото публиката познава от гостуването му през 2011г., ще свири на рядък инструмент, дарен за ползване от щедър меценат - цигулка “Гуаданини” от 1778г.
Днес от 19:30 ч. в зала “България” публиката ще чуе музикантите заедно в Тройния концерт на Бетовен, а поотделно - в произведения на П. И. Чайковски (Мелодия, Валс-скерцо и Вариации „Рококо“), както и в “Унгарска фантазия” от Ференц Лист.“При Бетовен мелодиите са обикновени, но сложни за изпълнение. Те са като чиста вода. Ако в нея се появи малка капчица масло, всичко се променя. Музиката на Бетовен е като лакмус- можете да видите колко прозрачна е тя или до колко веднага се забелязва, ако се появят някои трудности”, посочи Антон Бараховски. Срещата с тази творба се оказва поредна за Кирил Злотников. “За пръв път изпълних това произведение с колегите ми от Квартет Йерусалим, в който свиря от почти 25 години. По-късно го изпълних с Даниел Баренбойм на пианото. Творбата е построена около виолончелото. Дори челистите се шегуваме, че много от пасажите са написани толкова високо, че трябва да получиш виза, за да стигнеш до там.”
Цигуларят Антон Бараховски, който е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Баварското радио, разкри подробности за атмосферата в този състав, както и задоволството си, че се завръща на българска сцена. Ключов момент в кариерата му е срещата със забележителната Дороти Дилей, която го кани в Джулиард скуул- Ню Йорк и му осигурява стипендия.”За мен тя беше отначало легенда, обкръжена с толкова слухове, като например че има толкова много студенти, че не ги помни по лице. Когато се запознах с нея по-отблизо и посещавах уроците, разбрах с колко голямо внимание към мен. На дебюта ми в Ню Йорк, но още не бях студент в класа й, тя предложи да ме чуе преди концерта. Съгласих се, но с уговорката, че трябва да ме почака заради претрупаната ми програма. Към 21.30ч. тя приключи преподавателския си ден и от първата до последната нота изслуша всичко, което изсвирих. Даде ми много дребни, но ценни пожелания, но не прекърши концепцията, която бях подготвил. Първият ми “урок” продължи от 22.00 до 23.30ч., като имах предвид, че е започнала да преподава по обед. Тя беше на 78 години, но можете да си представите с каква любов и уважение се отнасяше към изкуството си и към преподавателската си работа. Всичките митове, че тя не си спомня или че би могла да се отнася с невнимание към някого, веднага се разсеяха”, припомня Бараховски.
Знаков жест за професионалното бъдеще на Кирил Злотников демонстрира прочутият израело-аржентински пианист и диригент Даниел Баренбойм, който му подава в ръцете любимото виолончело на изключителната Жаклин дю Пре. “Запознах се с Маестро Баренбойм през 2000г. и в рамките на 12-13 години свирих в Западно-източния оркестър "Диван", който се състои наполовина от млади израелски музиканти и наполовина от музиканти от други арабски страни- Египет, Йордания, Сирия, Ливан, понякога идваха и от Иран. Бях първи виолончелист в този оркестър. В един прекрасен ден маестрото дойде и ме попита на какъв инструмент свиря. Тогава имах неособено добро виолончело. Той ми каза, че има изненада за мен и че ще ми даде виолончелото на Жаклин дю Пре. Откачих и възкликнах: “Искате да вземете Стардивариуса на Йо Йо Ма?” “Не, но има и още едно виолончело, което тя обичаше най-много от всички”, отговори Баренбойм", разказва Злотников. Инструментът, който се намира в Париж, е конструиран специално за Жаклин дю Пре от лютиера Серджо Пересон през 1970г. Виолончелистката свири на този инструмент през последните 8 години преди да прекрати концертната си дейност. “Първите ноти, които изпълних на това чело, е Концертът на Елгар. Но, о, ужас! Това виолончело почти не звучеше. Наистина както казват, инструментът е едно живо същество. На тях трябва да се свири. За съжаление, доста години никой не беше свирил и сякаш то беше заспало. Някак си трябваше да се опитам да го събудя. Свирих поне 3 месеца. Беше нещо като “Спящата красавица”, може би целувката щеше да помогне, но така или иначе трябваше да свиря на нея. След 3 месеца инструментът идваше на себе си. На това виолончело свирих около 6 години. Сега то се намира у първата виолончелистка на Щатскапеле Берлин”, обяснява Кирил Злотников.
Цялото интервю на Георги Митов-Геми с Антон Бараховски и Кирил Злотников, преведено от Владимир Бернер, чуйте в звуковия файл под снимките вляво.
