Хуанхо Мена напуска Филхармоничния оркестър на Би Би Си с нов запис на „Кратък живот“

Хуанхо Мена напуска Филхармоничния оркестър на Би Би Си с нов запис на „Кратък живот“

Нов запис

На 5 април се появи новия звукозаписен проект на един от изявените испански диригенти - Хуанхо Мена. С него 53-годишният маестро напуска поста главен диригент на Филхармоничния оркестър на Би Би Си. Албумът включва операта „Кратък живот“ /“La vida breve”/ от Мануел де Файя, в който диригентът ръководи както престижния оркестър, така и Хора на Испанските радио и телевизия /RTVE/, а солисти са Нанси Фабиола Ерера, Акилес Мачадо, Кристина Фаус , Хосе Антонио Лопес и Ракел Лохендио. Оперното произведение е колкото лирично, толкова и наситено с динамика и напрежение. Хуанхо Мена смята, че е робувал изцяло на партитурата, като се стреми да предаде изживяването на слушателите с най-голяма достоверност и уважение към композитора. Той счита за неизбежно да вложиш нещо от себе си в дирижирането на тази творба.

Дискът, който излиза под знака на „Чандос“, съдържа запис от концертното изпълнение в Манчестър, осъществено през 2018г. Макар и да признава, че дължи всичко на авторитет като Рафаел Фрюбек де Бургос, който „ни е научил на този шедьовър през последните 25 години“, както посочва Мена, последният се опитва да хвърли нова светлина върху нотния текст. За тази цел маестро Мена старателно изследва оригиналните ръкописи, както и подробните „Бележки за изпълнение“, които де Файя изпраща на директора на Метрополитън опера- Ню Йорк за американската премиера на творбата през 1926г.

В новия запис талантливият испанец разчита на „звучността, съчетана с голяма изтънченост и внимание към детайла. Хоровият състав се справя безупречно със задачата си да постигне яснота и чувственост, като добавя възхитителна топлота“, подчертава критикът Тим Ашли. Според музикалният специалист, „Кратък живот“ отговаря на френския импресионизъм, но и на конфронтационните емоции на веризма. Изборът на Хуанхо Мена кореспондира със записа от 1965г. на Фрюбек де Бургос за EMI и контрастира с този от Гарсия Наваро през 1978г. за DG. Танците от второ действие са направени с придричива елегантност, но изглеждат благоприлични в сравнение с изобилието на Фрюбек или забързаното превъзбудено темпо на Наваро“.