Престижното британско музикално списание The Strad, специализирано в областта на струнните инструменти, публикува вчера /2 април 2019г./ мисли на Албена Данаилова в раздела си, озаглавен „Житейски уроци“. Единствената жена-концертмайстор в историята на Виенската филхармония говори за музикалната интерпретация, за откриването на своя собствен звук, но и за корените в своето музикално обучение, връщайки се към първия си цигулков педагог в България – Нели Желева. Тя разсъждава и върху една изключително важна съвременна тема – огромното влияние върху музикантите, за добро или за лошо, което притежава интернет.
„Първият ми преподавател научи мен и моите съученици да свързваме всеки звук, който произвеждаме, с някакъв образ или чувство – да си представяме един свят от ноти, който да изсвирим. Дори и сега си спомням как това ни помогна да разберем по какъв начин да разговаряме с публиката чрез музика, сякаш говорим с думи. Нели Желева, която бе мой учител между пет и петнайсетгодишната ми възраст, беше много талантлива млада жена, която бе учила при Елизавета Гилелс в Съветския съюз, преди завръщането си в България. Мисля, че тя преподаваше на малки деца като мен, защото, въпреки че беше много фин музикант, самата тя бе и твърде срамежлива. Името й не е познато на много хора, но аз мисля, че тя беше един от най-даровитите преподаватели в света. Въпреки че ръцете ни бяха прекалено малки, за да свирим както трябва, тя ни показа как да рисуваме с нотите, като че ли рисуваме с четки“, разказва Албена Данаилова. Тя допълва разказа си и с една максима, извлечена от практиката: „Ако прекарваш цялото си време в мислене за това, кое е „правилно“ и „грешно“ при свиренето на другите, то няма да успееш да разбереш кой си ти самият“.
За възможностите, които дава или отнема интернет на един музикант, Албена Данаилова смята: „Благодарение на интернет, днес изпълненията звучат по все по-сходен начин. Това не е единствената причина, но сега, когато е така лесно да чуеш толкова много различни записи, хората вече не усещат, че трябва да изобретят своя собствена интерпретация. Не съм срещу слушането на добри записи, но мисля, че би трябвало да изключим интернет. Техническите възможности на много млади изпълнители са абсолютно изумителни и еталонът само и единствено се подобрява, но къде е изкуството? Хората губят способността си да имат представата за своя собствен звук, вместо да изработват нещо, което звучи близко до точно определен музикант или изобщо като когото и да било друг…“
Пред The Strad Албена Данаилова споделя и възхитата си от свободата в джаза, от неизвестен уличен джаз музикант - саксофонист, когото е чула в Манхатън, Ню Йорк, посещавайки САЩ във връзка с образователна програма в училищата. Спомен, който е останал завинаги в нея:„Просто не можех да повярвам колко спонтанно звучеше и колко добре музиката се смесваше със средата! Мнозина от нас работят толкова усилено, за да постигнат едва малка част от тази свобода в свиренето си, а малцина са тези, които изобщо някога го постигат“, казва тя.
