Навършват се 100 години от раждането на Концерта за виолончело и оркестър на английския композитор Едуард Елгар /1857-1934/. Творбата от 1919г., за която изследователите смятат, че бележи последния творчески връх в живота на Елгар, въздейства необичайно силно не само върху слушателя, но и върху всеки челист или диригент, който някога я е поставял в репертоара си. Концертът е най-малкото „емоционален“ и „носталгичен“, според известния диригент и виолончелист Кенет Уудс, роден в Америка, но работещ във Великобритания. От 2013г. той е главен диригент на Английския симфоничен оркестър, а от миналата година и артистичен директор на Фестивала „Елгар“ – фестивал, чието второ издание ще бъде проведено това лято, между 30 май и 2 юни 2019г.В центъра на фестивалната програма е този шедьовър, със солист 65-годишният английски челист Рафаел Уолфиш, син на една от малкото оцелели музикантки от Женския оркестър в Аушвиц - Анита Ласкер-Уолфиш, също виолончелистка. В изпълнението, което ще бъде сред акустиката на катедралата в Уорчестър, ще участва и Английският симфоничен оркестър, а именно близо до Уорчестър е роден Едуард Елгар. Ще дирижира Кенет Уудс, който разказва повече за личното си възприятие на композицията: „Концертът за чело на Елгар беше моят път към света на този велик композитор, чиято музика е имала толкова дълбоко влияние върху живота ми. Още от първия ми досег с творбата, като млад виолончелист в Америка, тя ме омагьоса и след всеки случай, когато съм я свирил, слушал или дирижирал, нейната мощ и правдивост не спират да ме изумяват“.
Концертът на Елгар е бил замислен през мрачните години на Първата световна война, във време, когато 62-годишният тогава композитор се е възстановявал след прекарана тежка операция. Много по-късно, преживявайки вече последната година от своя живот и отново болен, той е споделил на свой приятел, че мечтата му би се сбъднала, ако някога някой си тананика негова мелодия от този концерт, пишат организаторите на фестивала. Сега, 100 години по-късно след създаването на произведението, Кенет Уудс добавя: „От време на време би трябвало да се отдръпваме от твърде голямата популярност на творба като Виолончеловия концерт и да си припомним защо тя резонира толкова дълбоко у милиони слушатели. Отнело е известен брой години и дистанция от времето на Едуардианската епоха и Първата световна война, за да се осъзнае колко силно емоционална и носталгична е тази музика“.
