„Мисля да се придържам към вече написаната, съществуващата класическа музика, която слушам в изобилие. В последния си филм използвам музика на Рихард Вагнер, а за следващия не мога да преценя все още, но няма да бъде нова музика“. Това заяви специално за Класик ФМ радио световноизвестният режисьор, сценарист и продуцент Кшищоф Зануси. Той бе специален гост по време на 23-тото издание на фестивала „София филм фест“.
80-годишният кинотворец е признат с филми като „Структурата на кристала” (1969) , „Просветление” (1973), „Камуфлаж” (1976), отличеният в Кан „Спирала” (1978), „Константа“ (с награда на журито в Кан, 1980) и „Годината на спокойното слънце“ (със „Златен лъв“ във Венеция, 1984). Те бяха показани на българската публика в специална ретроспектива.
Във филмите на Кшищоф Зануси важно място заема не само вълнуващия, дълбок и смислен сюжет, но и музиката, за която основна заслуга има неговия сънародник Войчех Килар. Той „ беше композиторът, с когото съм работил през целия си живот. Това е единственият случай в историята на киното. Сътрудничили сме заедно в повече от 70 продукции и винаги съм се обръщал към него“, припомни си Зануси в ексклузивно интервю за Класик ФМ радио, осъществено от Георги Митов-Геми. „Аз исках да работя само с Войчех Килар без никакви изключения. Моето условие към продуцентите ми беше да водя със себе си моя композитор. Това е едната страна на връзката ни, тъй като Килар ме предаваше, пишейки музика за други големи режисьори като например Франсис Форд Копола в Холивуд. новозеландката Джейн Кемпиън, която режисира „Пианото“ и др. Аз роптаех срещу него, казвайки му: „Как смееш да пишеш такава хубава музика на моите конкуренти?“ А той ми отговаряше: „Прави хубави филми и ще ти напиша толкова хубава музика!“ . Ако нашето приятелство оцелее при такива жестоки обиди, които той отправяше, означава, че ние наистина сме много близки приятели. За съжаление, Войчех Килар си отиде от този свят преди години. Затова в последните ми филми не исках да се захващам с друг жив композитор и се насочвах към класиците“, признава Кшищоф Зануси. А дали би посегнал към Фредерик Шопен. „Може би. Зависи от настроението“, лаконичен е именитият режисьор.
Българските зрители успяха да видят и последната му лента- „Етер“. Кшищоф Зануси завършва физика във Варшавския университет (1955-1959), философия в Университета в Краков (1959-1962) и режисура в Държавната театрална и филмова школа в Лодз (1960-1966), а новият му филм отново съчетава в едно всичките му професии. През 1994 година режисьорът е избран за председател на Европейската организация за аудиовизуална култура EUROVISION със седалище в Рим. От 1999 година е президент на Европейската федерация на създателите на аудио-визуални продукти FERA. Той е един от първите полски творци, които започват да правят копродукции (Германия, Италия, Франция). „Етер” също не е изключение – творбата е резултат от съвместните усилия на Полша, Украйна, Унгария и Литва. По думите на авторитетния полски кинотворец, „днес Доброто и Злото изглеждат почти неразличими. Постмодерната философия е голямата катастрофа на 20 век.“ Според Зануси, „не само животът на филмите е по-дълъг, но и нашия собствен живот. Ние имаме и много повече памет. Замислете се- Колко филма може да изгледате? Колко снимки правим с мобилните си телефони, за да ги видим отново. Може би ни трябва още един живот. Тази памет, която може да ни задуши, трябва да бъде възпитана как да избира нужното и как да изтриваме ненужното. Вероятно училището трябва да ни научи как да работим с тази все по-голяма памет.
Големият филмов режисьор счита, че „произвеждаме все повече не само кино, но също и телевизия и др. Това наводнение от образи, които ни заобикалят, ни карат да не можем да поемем повече, тъй като е твърде много. В същото време качеството не е особено добро…Ние имаме възможността да изключим телевизорите, компютрите, мобилните телефони и да не се съгласяваме с всеобщия поток от мнения, накъдето и да ни носи той. Същевременно предпочитаме да не обявяваме открито война на целия свят. Това е грешка, защото трябва да бъдем в постоянно в състояние на война със своите слабости, невъзможности и несъвършенства“.
Днес Кшищоф Зануси е професор по кино- и телевизионна режисура във Висшата академия за филмово и телевизионно изкуство в Лодз, Полша, консултант на Комисията по култура на Ватикана, един от основателите на Европейската филмова академия. Той води лекции в Националната филмова академия във Великобритания, в киноинститутите в Белград, Будапеща и др. Носител е на редица престижни полски и международни награди и отличия. Сред тях са наградата „David di Donatello“, Кавалерският кръст на Ордена на възродена Полша, Командорски орден за изкуство и литература (Франция), както и много международни награди за филмите му от Кан, Венеция, Москва, а също и за цялостно творчество и принос в европейската филмова култура. По време на „София филм фест“ той получи специално отличие, а в рамките на гостуването му стана ясно, че ще бъде удостоен и с високата държавна награда на своята родина - Полски орел“ за цялостно творчество.
„Последната ми книга се казва „Как да превърнем живота си в шедьовър“. Красивото в тази фраза е, че тя изравнява живота с творческия акт. Нито един шедьовър, който виси на стената в галерия, нито една симфония, нито една катедрала не може да бъде по-голяма и могъща от един голям живот. Животът е на първо място, а творчеството и изкуството – на второ“, подчерта пред българските медии Кшищоф Зануси.
