В годините, когато пианистът Владимир Ашкенази печели II награда на конкурса „Шопен“ във Варшава и става лауреат на „Кралица Елизабет“ в Брюксел, а след това и на „Чайковски“ в Москва, той дава един от последните си концерти пред руска публика, малко преди да напусне Съветския съюз. Това е концерт, състоял се в Голямата зала на Московската консерватория на 9 юни 1963г., който сега за първи път излизана запис, издаден от компанията „Мелодия“. По същото време, след като вече е бил на Запад, тогава 26-годишният млад пианист взима решението да не се завръща в СССР и остава в Лондон. В Русия не живее от същата 1963г. „Необичайно рядко е да срещнеш в един музикант толкова високо ниво на талант, заедно с най-дълбока и неподправена скромност. Нито един от съвременните изпълнители не притежава съчетанието от тези качества, и то в такава степен, както е при Владимир Ашкенази“, написа за него британското списание Gramophone. След малко повече от 55 години, за първи път излизат неговите живи изпълнения на Бетовен – клавирни сонати № 17 и 18, Шопен – три балади и Дебюси – из Първа тетрадка с прелюдии. „Този концерт никога не е бил издаван изцяло на грамофонна плоча или компактдиск, а днес „Мелодия“ възражда една от най-ярките страници в творческата биография на изключителния пианист на нашето съвремие… Още в началото на 60-те години той е придобил истинска зрялост, която не избледнява дори на фона на най-големите майстори в клавирното изкуство от онова време“, пишат издателите. Неотдавна „Мелодия“ издаде и непубликувани изпълнения на младия Михаил Плетньов от 1979г.
В текста към това ново издание са вмъкнати и стихове на поета Йосиф Бродски/1940-1996/ от „Римски елегии“, написани през 1981г., когато Владимир Ашкенази вече е световноизвестен пианист и диригент, а Бродски е познавал добре неговото изкуство. Ето цитираните стихове в оригинал на руски език:
„В огромный айсберг вмёрзшее пианино,
Мелкая оспа кварца в гранитной вазе,
Не способная взгляда остановить равнина,
Десять бегущих пальце в милого Ашкенази“.
