Тасмин Литъл изрази публично намерението си да слезе от сцената. The Strad пише, че самата тя е оповестила това в изявление, разпространено от представляващата я агенция и е посочила кога точно би желала да се оттегли - през лятото на 2020г. „След повече от 30 години на концертния подиум, с изнесени близо 2000 концерта…“, пише 53-годишната цигуларка и подчертава, че е взела това решение „след много дълъг размисъл“, използвайки една метафора - „да се разделя с концертната си рокля“. „Реших, че е време да намеря малко повече място в живота си за някои от другите ми интереси!“ Ето как Тасмин Литъл накратко припомня историята на собствената си кариера: три десетилетия с изпълнения на всички континенти „в повечето от големите концертни зали с чудесни международни оркестри и невероятни диригенти“, „специални партньорства“ - като сътрудничеството й с пианиста Джон Ленехан, „стотици презентации в училищата“ и образователни проекти, в които тя беше много активна. „Осъществих над 40 записа, появих се в много телевизионни програми, направих документални филми за телевизията и радиото, представях радио програми, бях артистичен директор на два фестивала, написах безброй статии за списания и вестници и дадох около 1000 интервюта за всякакви медии. И се наслаждавах на всеки миг от всичко това, и ценях всички възможности, които животът в музиката ми даде“.
Дарованието на Тасмин Литъл беше оценено от самия Йехуди Менухин, когато тя спечели стипендия за обучение в неговото училище, а години по-късно вече бе в състава на журито на конкурса „Менухин“. Звездата й изгря през 1990г., когато дебютира с концертите на Брух и Дворжак като артист на компанията EMI, след което дойде и първия й концерт на фестивала BBC Proms, когато свири рядко изпълнявания цигулков концерт на Леош Яначек. Почти стотина пъти е изпълнявала Концерта на Менделсон в ми минор, записа и редкия, но много ценен Концерт за цигулка на полския композитор Миечислав Карлович, голям радетел на музиката на Фредерик Делиус, носител е на Ордена на Британската империя. За музикалното образование и самата музика – ето какво мисли тя: „Музиката е една от най-висшите форми на общуване. Тя е способна да прескочи бариерите, изградени от предразсъдъци, расизъм, разделение и омраза. Това е най-добрият, универсален, неполитически и не расов път за обединението на хората“.
