95 години от рождението на Катя Попова

95 години от рождението на Катя Попова

Неразказаната история за легендата

На 21 януари 2019 г. се навършиха 95 години от рождението на голямата българска оперна певица Катя Попова. През краткия си и същевременно блестящ артистичен път тя пресъздава над 20 образи на сцената, участва в повече от 600 представления, многобройни гастроли по света. След като завършва Музикалната академия в София с отличие и златна значка се явява на конкурс в Софийската опера за солист сопрано, който печели в надпревара със 70 претенденти. Възпитаничката на Мара Цибулка, Асен Димитров и Катя Спиридонова дебютира в Националния ни оперен театър на 3 ноември 1947г. в ролята на Есмералда от операта „Продадена невеста” от Бедржих Сметана. На 24-годишна възраст Катя Попова печели лауреатско звание – златен медал на Международен певчески конкурс в Букурещ. Специализацията й в оперното студио на Болшой театър в Москва дава нов тласък на кариерата й, която впоследствие се развива устремително на световни сцени, сред които „Опера Комик“ и „Гран Опера“. Музикалните изследователи не пестят суперлативи по адрес на Катя Попова, а превъплъщенията й се превръщат в еталон на вокалното изкуство /Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Йоланта, Лиу, Чо-Чо-Сан и др/.

На името на Катя Попова са кръстени традиционните Лауреатски дни в родния й град Плевен. Музикалното събитие е замислено като място за изявява на лауреати от международни конкурси. Календарът на оперната певица е пълен и тя първоначално отказва да се включи в първото издание на проявата, наречена по онова време „Декада на музикалните празници“ /20 - 30 октомври 1966г./. За участието й, особена заслуга има скулптора Никола Попов - наследник на прочутия дебърски иконописец със същото име. Никола Попов е заемал отговорни длъжности в областта на културата и един от основателите и дългогодишен председател на Клуба на културните дейци в Плевен. „Бяхме се събрали в Градския комитет на Партията. Обърнах се към присъстващите, които отговаряха за културата в Плевен, и им казах: „Как не ви е срам да правите музикални празници с тенденция да ги превърнете в международни, а примата Катя Попова не е предвидена да участва! Диригентът на Плевенската филхармония Димитър Карагьозов ми каза: „Да мълчиш! Не знаеш историята. Тя е поканена и е отказала да участва“, разказва плевенският скулптор в ефира на Класик ФМ радио.

Никола Попов получава разрешение да уговори Катя Попова за участието. Той заминава за София, придружаван от директора на тогавашния Окръжен отдел „Култура“ Мария Дончева и на Градския отдел „Култура“ Дочка Петкова. Делегацията от Плевен пристига в Софийската опера, за да срещне с оперната прима, а намесата на скулптора се оказва решаваща: „Ние сме подготвили тези празници. Знаем, че Вие сте поканена да участвате но сте отказали, защото сте обидена. Питам Ви: Какво е виновно плевенското гражданство да се откажете да участвате заради един човек, който е сбъркал?“. Причината е, че през лятото на същата година оперната певица не участва в концерт поради артистични ангажименти, а не поради ниския хонорар, както е обявено пред обществеността. „Аз в Плевен не идвам да пея никога за пари, а защото е моя роден град, който обичам!“, заявява сопраното. В присъствието на Никола Попов тя преглежда графика и се избира дата в началото на ноември 1966г. „Това ще бъде апогеят на празниците, които ще завършат по този начин“, убеден е Попов. Оперната певица дава съгласието си и бива горещо посрещната от плевенската публика, която покорява с арии от „Манон“, „Продадена невеста“ и др. „Беше с една небесносиня рокля, изключително красива и очарователна“, спомня си плевенският културен деец. „Ние вече много неща забравяме днес. Беда е, че българската култура започна много да си губи паметта. Трябва по-често да си спомняме и да се правят такива празници“, казва той.

Концертът се оказва първият и последен за Катя Попова в рамките на Лауреатските дни в Плевен. Следва още една първа и последна среща с българската публика. Датата е 20 ноември 1966г., мястото е Софийската опера, спектакълът е „Бохеми“ от Джакомо Пучини, където оперната прима впечатлява с превъплъщението си в образа на Мими. Четири дни по-късно Катя Попова загива при самолетна катастрофа в Братислава.

Чуйте цялата вълнуваща история на Никола Попов, разказана пред Георги Митов-Геми, в звуковия файл под снимката вляво.