„За първи път работя с музикантите на Софийската филхармония, но съм бил в България общо 3 пъти. Първият беше през 1961-62г., като турист на почивка и си спомням, че по същото време Хрушчов беше в Пловдив. Малко след това дойдох отново и присъствах на една репетиция на оркестъра“. Това сподели в ефира на Класик ФМ радио легендарният Шарл Дютоа. Тази вечер, 6 декември, в зала „България“ 82-годишният маестро ще се качи на пулта на Националния ни оркестър, за да дирижира “Майка ми гъската” от Морис Равел, Концерт за две пиана от Франсис Пуленк /със солисти - клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров/ и Симфония No 3 „Органова“ от Камий Сен-Санс. „Правил съм тази музика много пъти. Осъществил съм и много записи на тези произведения и съм натрупал опит и познания, които с огромна радост винаги предавам на всеки нов оркестър, с който работя“.
Носителят на 2 награди „Грами“ и още над 90 различни отличия е работил с много световни оркестри, но пази съкровени спомени от работата си като артистичен директор на Симфоничния оркестър на Монреал, където прекарва най-дълъг период от време през своята кариера- цели 25 години. „Оркестърът и аз имахме шанса да си сътрудничим в златната ера на звукозаписната индустрия“, разказва Дютоа. „Първият запис, който направихме, беше на сюитата „Дафнис и Хлое“ на Равел, който достигна до 4-то място в историята на звукозаписа и той послужи за демонстративен пример за нова технология в звукозаписа. Останалите 101 са дигитални или на компактдиск“, подчертава швейцарският диригент. „Монреал се намира в Северна Америка, но традицията там не е чисто американска. Там има синтез между американската и европейската традиция за разлика от такива високо издигнати школи като Филаделфия и Чикаго“, допълва той.
Вниманието към детайла и финото изработване на всеки музикален пасаж са се превърнали в негова запазена марка. Но днес авторитетният маестро е свидетел на нова тенденция сред по-младите си колеги. „Светът се промени много, а с това и скоростта, с която възприемаме нещата. Понастоящем младото поколение разполага с модернизирани технологии, каквито ние нямахме. Днес в Youtube могат да се намерят 200 изпълнения на Бетовенова симфония във всякаква възможна стилистика, интерпретационни варианти и пр. Когато ние се учихме, трябваше да слушаме изпълнения по радиото или просто да четем партитурата, да я научаваме без звуков референт, без препратка към реалното звучене, което, съгласете се, е по-трудно и по-различно“, заявява Дютоа.
Мястото на жените на диригентския пулт вълнува изтъкнатия музикант. „2018 година беше „Годината на жената“, ако мога така да се изразя. Действително все повече жени биват придвижвани напред във всяка една професионална област. Това си има и добрите, и лошите аспекти. Хубаво е, че тези талантливи хора имат възможност, която не са имали преди….Само качеството, само истинския талант ще надделее. Има толкова много жени с качества на най-високо равнище и могат да се сравнят с Караян и Фуртвенглер, но в дългосрочен план ще видим как ще се развие всичко“. Дютоа не остава безразличен и към солистите, които се осмеляват да поемат диригентската палка. „Колкото по-сложен и по-късен става репертоарът, толкова по-важно диригентът или солистът, който иска да се изяви като диригент, да има много голям опит с оркестъра, така че да може да ги ръководи с нещо по-дискретно от жеста с ръка“, смята швейцарският маестро.
Едно е сигурно според Шарл Дютоа: „Пред класическата музика има едно страхотно бъдеще. Живеем в усложнено време с много повече проблеми и динамика и в политическо, и в културно отношение. Аз нямам никакви притеснения за класическата музика. Тя ще оцелее!“.
Цялото интервю на Георги Митов-Геми с Шарл Дютоа в превод на Юлиан Собаджиев ще откриете в звуковия файл под снимките вляво.
