Точно преди 90 години гениалното „Болеро“ на Морис Равел прозвучава за първи път – на 22 ноември 1928г. в Парижката Opéra Garnier. 90 години по-късно се оказва, че има спор около неговите авторски права, заради първоначалната сценична постановка като балетна пиеса, поръчана на Равел от знаменитата танцьорка Ида Рубинщайн. Наследниците на руския художник Александър Бенуа /1870-1960/ се опитват до оспорят правата върху „Болеро“, съобщава френският вестник „Le Figaro“ в статия, озаглавена: „Болеро“ на Равел – невероятната битка за авторски права“. Изданието пише, че след като бе отпразнуван 90-ия рожден ден на шедьовъра на френския композитор и след като преди повече от две години творбата вече стана публично достояние, сега е предмет на нов съдебен обрат. На 1 май 2016г. изтече давността на авторското право върху „Болеро“ и така композицията влезе в общественото пространство, което означава, че много по-често може да бъде изпълнявана. И още тогава Лоран Петижирар от Френската асоциация на авторите, композиторите и музикалните издатели /SACEM/ заяви: „Ние сме свикнали да казваме, че на всеки 10 мин. някъде в света започва изпълнение на „Болеро“. Тъй като творбата продължава 17 мин., то следователно тя бива свирена по всяко време и навсякъде. И вероятно сега ще я чуваме още повече, в реклами или във филми“.
Съвсем скоро, на 11 ноември 2018г. в Париж чуха на живо „Болеро“, представено от Младежкия оркестър на ЕС и вероятно в едно от последните негови публични изпълнения засега – по време на официалната церемония по повод 100 години от края на Първата световна война. Само десетина дни по-късно и две години след промяната в правния статут на творбата, се оказва, че родствениците на Александър Бенуа са инициирали съдебно производство срещу организацията SACEM и търсят съдебна отговорност за решението й от 2016г. Според информация на радио France Info и AFP, петима наследници на Бенуа се опитват да оспорят в съда точно това решение на SACEM за придобиване на статут на публичност на „Болеро“. Доводите им са следните: техният прародител Александър Бенуа трябва да се разглежда като съавтор на творбата – той е човекът дал идеята на Равел, с когото активно си е сътрудничил по това време във Франция, да напише подобна творба за един от балетните номера на руската танцьорка Ида Рубинщайн; Бенуа също е създал сценичния декор и костюмите за балетната постановка.
След като през 2016г. „Болеро“ на Равел премина в сферата на публичните права върху произведения на изкуството, според френското законодателство, това позволи „освобождаването“ на творбата – т.е. тя отново можеше да бъде изпълнявана, излъчвана или партитурата да бъде публикувана, без да се начисляват каквито и да било суми за авторските й права. При новата ситуация, обаче, ако бъде признато съавторството на Александър Бенуа, „Болеро“ отново ще се върне към сферата на личните авторски права и би излязло от там едва през 2038г., „което обещава големи отчисления за правоприемниците“, коментира в своя статия по темата „Рамблер Новости“ и допълва, че този спор далеч не се води за първи път.
