На този въпрос са се наели да отговорят учени, които вече са открили връзката между атмосферните феномени и композиторската инвенция. Дали и до колко музиката може да се повлияе от капризите на времето, често ли самите композитори прибягват до тяхното описание чрез звук? – от тези въпроси се интересуват някои британски учени. Наскоро техните изследвания потвърдиха факта, че класическата музика във Великобритания е в тясна връзка с това – какво е времето! Манията с характерния климат на Острова, която занимава голяма част от британците, се простира дори и върху музиката, според експерти в атмосферната физика и метеорологията. Учените от университетите в Oxford и Reading са установили, че английските композитори са два пъти по-склонни да пишат творби за времето, отколкото техните колеги от други страни, следвани от французите и германците. Д-р Карен Ейплин и д-р Пол Уилямс са анализирали „изобразяването” на атмосферните процеси в оркестровото творчество на композитори от 17-ти век до наши дни. От особено значение за музиката на 20-ти век, сред британските шедьоври, се е оказало творчеството на двама автори - Бенджамин Бритън и по-специално неговите „Четири морски интерлюдии” и Ралф Воън Уилямс – Симфония „Антарктика”. Изследването е озаглавено „Метеорологични явления в Западната класическа оркестрова музика” и ще бъде публикувано през октомври от Royal Meteorological Society в специализирания журнал ‘Weather’, а цялата информация ще бъде достъпна и в интернет версия.
