Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил е домакин на фото-документална изложба по повод 132 годишнината от рождението на композитора Никола Атанасов. Той е един от творците, положили основите на българската професионална музика и създател на първата българска симфония и първата българска соната за пиано. След завършване на образованието си композиторът обучава своите възпитаници в Стара Загора Плевен и София. От 1923г. е преподавател в Държавната музикална академия /дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“/, където от 1929г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934-1937г. е Ректор на висшето учебно заведение.
„Неговата дипломна работа дава основата на първата българска симфония. Той учи в Загребската консерватория и именно там се увлича по тази музика, която днес е класическа, а тогава е била популярната, модерната музика, която е привличала интереса на публиката“, разкрива председателят на читалище „Братство 1869” Иван Андонов. По думите му, изложбата включва факти, извадени от архива на читалището, Държавния архив и Регионалния исторически музей. В ефира на Класик ФМ радио културният мениджър посочи, че „Никола Атанасов е тясно свързан с кюстендилския край. Майка му е знаела над 500 народни песни и е първата, която оказва силно влияние върху него със своите музикални заложби. Той е близък приятел и учи заедно с друго голямо име от Кюстендил - композитора Георги Горанов“. В изложбата, посветена на Никола Атанасов, „имаме снимки от неговото семейство, приятели, учители. През тези години в България е имало много музиканти от различни държави, които са преподавали в Кюстендил. Тук е бил един голям чешки музикант Карел Махан, който е изиграл голяма роля за музикалното развитие на маестро Атанасов“, допълни Иван Андонов.
През 1929 г. Никола Атанасов създава Трио за цигулка, виолончело и пиано - неговото най-популярно и най-често изпълнявано произведение. Автор е на Симфония №2 в ре минор (1922), Симфония №3 в ми минор (1950), програмните увертюри „Христо Ботев” (1928), „Стонът на гората” (1931), разработка на масови сцени за хор и оркестър (между които „Цоне, мило чедо”). В творчеството му преобладава оркестровата музика. Автор е на: 3 симфонии, 2 увертюри и музикална картина “Дойчин войвода”; за мандолинен оркестър ¬ увертюра и различни авторски пиеси, сред които 5 китки от български народни песни, 3 сюити, 3 валса, Ръченица, Арабеска, Интермецо и др.; около 500 обработки и оркестрации на увертюри, химни, песни от чужди автори и др.; камерни творби, голям брой хорови и солови песни, военни маршове („Марш на 13-ти пехотен Рилски полк” „Вам”, „Очакван ден”,) и др. През 1963г. проф. Никола Атанасов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил" .
Изложбата по повод 132 години от рождението на Никола Атанасов продължава до 15 ноември в читалище „Братство 1869” – гр. Кюстендил, като се планира да бъде показана и в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в столицата.
Какво още сподели председателя на читалище „Братство 1869” Иван Андонов, чуйте в интервюто на Георги Митов-Геми, разположено в звуковия файл вляво под снимките, осигурени от културната институция.
