По повод 70-тата годишнина от създаването на Унгарския културен институт в София и във връзка с Националния празник на Унгария 23 октомври – годишнина от Революцията от 56-та предстои поредица от събития. От днес 19 до 22 октомври в София ще гостуват трима от бившите директори на института - Дьорд Арато (2004-2008, 1994-1998), Дьорд Сонди (2000-2004) и Тошо Дончев (2011-2014). Днес, 19 октомври, от 16 ч. в сградата на Унгарския културен институт на ул. „Аксаков" № 16 годишнината ще бъде отбелязана с откриване на изложба и представяне на юбилеен каталог, като събитието ще бъде почетено от унгарския посланик, Н.Пр. Текла Харангозо и от тримата бивши и, естествено, от настоящия директор на Унгарския културен институт - г-жа Дьорди Димитров.
Утре, 20 октомври от 19,00 часа в зала „България“ ще се състои празничен концерт на Софийската филхармония. Солист ще бъде известната наша пианистка Дора Делийска, която през последните години работи в Австрия и която ще свири на най-новият модел роял „Бьозендорфер“, специално предоставен за концерта от компанията-производител. На диригентския пулт ще се качи унгарския маестро Габор Холерунг, който броени часове преди генералната репетиция гостува в студиото на Класик ФМ радио. Той е носител е на наградата „Ференц Лист” и работи като изпълнителен музикален директор на Симфоничен оркестър „Ерньо Дохнани” (Будафок). Той е и главен диригент на Академичното хорово дружество на Будапеща, художествен ръководител на Фестивала в Земплен, основател и художествен ръководител на Международния хоров конкурс в Будапеща.
В програмата ще прозвучи Унгарска фантазия за пиано и оркестър от Ференц Лист, за която маестро Холерунг споделя: „Чрез тази творба Лист е смятал, че е намерил древната музика. Впоследствие благодарение на Барток и Кодай, се оказва, че тази музика е циганска“. Акцент ще бъде Концерт за оркестър от Бела Барток, който „е едно от най-хубавите произведения на 20 век. В него откриваме фолклорни мотиви на различни народи, пренесени през вековете - не се знае дали звучи унгарска, румънска или балканска музика. Тук Барток си позволява своеобразна „игра“. Една от частите, например, е шеговит спор между двойки инструменти“. Третото произведение, включено в програмата, е „Танци от Галанта“ от Золтан Кодай. „Творбите на Кодай са по-близо до тези на Ференц Лист, защото той ползва музика от Горна Унгария, изпълнявана от цигански оркестри“, разказва Холерунг. По думите на диригента, „Танци от Галанта“ е произведение, „което вълнува, въздейства върху човека и много добре показва унгарския манталитет- започва бавно и елегантно, постепенно темпото се ускорява и завършва във вихрения ритъм на танца“.
Габор Холерунг е възпитаник на Музикалната академия „Ференц Лист”, където завършва хорово и оркестрово дирижиране. Въпреки че е имал много преподаватели, ярка следа в обучението му оставят диригентите Ерик Ериксон и Курт Мазур, чиито съвети следва и до днес. „Ние трябва да накараме всички в оркестъра да мислят по един и същи начин. В концертите няма демокрация, но по време на репетициите трябва да я има. Кое е добро или лошо, кое е лесно или трудно – за това трябва да се говори на репетициите. Съвсем различно е когато човек дирижира собствен оркестър или е гост-диригент. Диригентът се отнася строго към собствения си оркестър и има изградена система за репетиции и работа. При гостуване, няма смисъл човек да променя оркестъра, а трябва да изхожда от това какъв е съставът по начало и да променя само отделни моменти. Например в нашия случай, българските музиканти може би не знаят всичко от унгарската музика, което трябва да възпроизведат в концерта и там трябва да им се помогне“.
64-годишният маестро очерта перспективите пред следващите поколения музиканти, като открива определени сходства при унгарците и българите: „Между младите хора все по-трудно могат да се намерят талантливи солисти, които да се включат към концертите. Мисля, че и при нас, и при вас положението е почти същото - талантливите музиканти заминават в чужбина. Ако сме умни, бих казал, че не би трябвало богатият да отнема още повече от бедния, за да стане още по-богат, а би трябвало да разбере, че много по-дълго ще живеем в мир и разбирателство и трябва да се приближаваме едни към други, а не да правим неща, които ни раздалечават. Например, ние в Източна Европа и в тази част на света сме по-добре, отколкото много африкански страни!“
Според Габор Холерунг, „животът ни ще бъде пълен тогава, когато разбираме смисъла на радостта, която не се изразява с думи било то за една картина или танц или музика. Ние, музикантите, знаем най-добре, че хората могат да бъдат много по-добри и по-здрави с музиката“.
Цялото интервю на Георги Митов-Геми с Габор Холерунг в превод на Лиана Петрова /организатор програми в Унгарския културен институт в София/, можете да откриете в звуковия файл под снимките вляво.