„За мен лично това е една школа, eдна двустранна школа– човек страшно много учи от това, какво другите правят… И аз винаги съм се опитвал да подхранвам, да помагам на творческата индивидуалност на всеки един от тях, а не да налагам своето виждане или да се опитвам да създам по един модел някакви малки копия на Людмил Ангелов. Точно обратното - тяхната индивидуалност е най-важното нещо, защото всеки я носи и всеки по различен начин усеща и чувства музиката“. Така, накратко, звучи най-важното, което влага в своите майсторски класове пианистът Людмил Ангелов, който вече девет години преподава знанията си на млади пианисти в Нов български университет. Той казва: „Аз съм там, за да помагам“, защото всички тези млади хора работят постоянно със своите много добри преподаватели и „моето присъствие е с оглед на това - да дам едно второ мнение“. След ежедневните занимания в университета, Деветият Майсторски клас ще завърши тази неделя, на 22 юли 2018г., с голям концерт вече пред публика в Камерна зала „България“. И ако майсторският клас предлага реално едва три до четири урока, за ограниченото време на провеждането му, то Людмил Ангелов със задоволство констатира, че по-продължително може работи с „един контингент деца, които аз вече следя от няколко години и които идват при мен редовно“. Радва се и на доброто сътрудничество с техните преподаватели, защото е убеден, че това е правилният начин на работа: „Аз не съм с амбицията да отнема учениците на никого, а напротив – искам да съм полезен!“
Коя е възрастта, на която можеш да промениш нещо в един млад пианист, кога учителят говори за т.нар. „твърди ръце“ на своя поотраснал ученик, кои са извънредните примери в световната история на пианизма – за всичко това разказва опитният музикант в интервюто си за Класик ФМ. Каква е целта на „Големите пианисти – композитори“, каквото всъщност е мотото на неговото обучение в НБУ: „да отворим максимално широко ветрилото на репертоара, за да може да има разнообразие, да се покажат различни образци и стилове, да се поговори повече… Аз обичам винаги да обяснявам историята на определени произведения или интересни и важни факти от живота на техните автори, което не бива да се подценява и трябва да бъде част от изграждането на една интерпретация“. Тук си спомня за прекрасния пример на прочутия курс по интерпретация на Алфред Корто /1877-1962/, в който легендарният пианист е „изисквал да чуе нещо като малка теза“, преди да прослуша изпълнението на ученика си върху дадената творба. Людмил Ангелов нарича това „панорамна снимка на конкретното произведение“ и би желал учениците му да формират такъв поглед върху музиката. Едно от неговите опасения, обаче, е във факта, че има „спад в теоретичната подготовка на инструменталистите, което вероятно е следствие и на някаква промяна в учебните програми“, със съжаление отбелязва той. „Големите пианисти – композитори“ е една тема, която следва да се развива, защото импровизацията, композирането и свиренето би трябвало да са неотделими едно от друго, както е било някога в историята, и както през ХХ век се случва в джаза. А днес „такива хора са достойни за уважение и трябва да бъдат подкрепяни всячески, защото те носят тази позагубена искра на творческото начало“, казва пианистът, за когото „колкото по-големи са познанията на един интерпретатор в композиционната област, толкова по-интересно той свири“.
Може да чуете цялото интервю на Юра Трошанова с Людмил Ангелов, под снимката вляво!
