Малер на Емил Табаков - след циклите на Дьорд Шолти, Ленард Бърнстейн, Рафаел Кубелик, Вацлав Нойман… Още от 1986г. Емил Табаков започна записите със Софийската филхармония върху интегралното издание на всички симфонии от Густав Малер, които по-късно издаде фирмата „Capriccio“. Така в средата на 90-те в България вече имаше симфоничен оркестър, който стана един от малкото, дори в световен мащаб, дръзнал да запише всички симфонични платна на австрийския композитор – симфониите на мащабните и нестандартни форми. „Постепенно, в процеса на работата, когато вникне човек в това, което представляват партитурите на Малер, разбира действително какви платна са – за мен това е един свръх гениален човек, музикант, композитор. Но това нещо става с течение на времето - не можеш веднага да станеш фен на Малер, ако не го познаваш! По него време нито в България се свиреше Малер, нито някъде по радиостанции или на плочи можеше да се слуша тази музика…“, разказва маестро Табаков за годините, когато той започна своя Малер. Звукозаписната фирма „Capriccio“ допълнително решава да откупи записите от „Балкантон“, след като прави обстойно прослушване на вече готовия резултат. Това представляваше един смел акт на български диригент и оркестър във време, когато все още на пръсти се брояха подобни дръзки цялостни колекции.
Сега Емил Табаков отново пристъпва към Малер и неговата „Симфония на хилядата“ - Симфония № 8, и споделя: „Продължавам със същия респект, дори с по-голям респект, защото знам какво представлява трудността Малер – за един диригент и за един оркестър да работи това произведение. Още повече, като се има предвид, че все пак сега интересите са малко по-различни - и на публика, и на цялото ни общество специално в България… Така че, моят афинитет към Малер остава, но и моят респект“. За него подобен ангажимент е с голяма тежест: „Смятам, че когато човек се хване да прави такъв композитор като Малер, трябва изключително сериозно да подходи, отговорно! А не да стане по някакъв начин, какъвто слушаме много често напоследък в нашия живот - доста повърхностно, незадълбочено… И става все по-трудно за изпълнение, тъй като и съставите днес стават по-различни, по-малки, а и хоровете ни са намалели“. Емил Табаков припомня думите на самия композитор, който е казал, че тази Осма симфония е „най-доброто, което аз съм написал досега…“ и как в нея „чуваш цялата вселена“, допълва българският маестро.
Симфония № 8 звучи тази вечер в зала 1 на НДК под диригентството на Емил Табаков в изпълнението на солистите: Бианка Кох, сопран, Елизабет Пратчер, сопран, Колет Бушел, сопран, Валтрауд Винзауер, алт, Лаура Оливия Шпенгел, алт, Максимилиан фон Лютгендорф, тенор,Томас Вайнхапел, баритон и Андреас Йозеф Матерсбергер, бас; съставите на Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на БНР; Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, Детския филхармоничен хор и Детския хор на БНР, както и Смесения хор на БНР. Разтълкувайте Малер и неговата „Симфония на хилядата“ в разговор с Емил Табаков - интервюто на Юра Трошанова с маестрото може да чуете под снимката вляво!
