Днес в Русия се прощават с Генадий Рождественски /4.V.1931- 16.VI.2018/. Преди седем години, когато навърши 80, и то точно на рождения си ден, той дирижира концерт в Болшой театър, защото именно там преди шест десетилетия е бил дебютът му - с балета „Спящата красавица” на Чайковски. Преди две години той замести Рикардо Мути в Чикаго, поради внезапен здравословен проблем на италианския маестро, а когато навърши 85, празникът му бе отбелязан с премиера на малко известна творба от Римски-Корсаков, която отново самият той дирижира - операта „Сервилия“ звуча на сцената на Камерния музикален театър „Покровски“ в Москва, където Рождественски бе музикален директор. Един музикант от „истински ренесансов тип“, според колегите му, далеч не само диригент, но и пианист, композитор, педагог, режисьор, автор на книги, но също и просветител. За 60-годишната си кариера Маестрото е дирижирал големите руски оркестри, Кралската филхармония – Стокхолм, оркестрите на ВВС, Виенския симфоничен оркестър и още други състави както в Русия, така и извън нея. Той представи за първи път публично много от най-новите композиции на ХХ век – на него се дължат близо 150 световни премиери, а също и огромно число премиерни изпълнения за Русия. Генадий Рождественски има издадени стотици албуми, записал е всички симфонии на Хайдн, Бетовен, Брамс, Сибелиус, Брукнер, Малер, Чайковски, Глазунов, Прокофиев и Шостакович. А сред свидетелствата, говорещи за приноса му към музиката именно на Шостакович, е първото изпълнение на Запад на неговата Симфония № 4, което Маестрото е дирижирал на Фестивала в Единбург в началото на 60-те. През 70-те диригентът възражда и операта „Нос“ в Московския камерен театър, откривайки захвърлено копие на партитурата в подземните помещения на Болшой театър. Когато дирижираше концерти с шедьоври на руската класика, самият той допълваше програмата за публиката с коментарите си, емоционално разказвайки историята на всяка една от творбите.
Бритън и Шостакович - неговите „идоли“ или „разпятието, пред което се прекланям“, бе споделил Генадий Рождественски в интервю за руския вестник „Культура“ от 2013г. Оглавявайки катедрата по оперно-симфонично дирижиране в Московската консерватория към този момент, Маестрото говори и за професията на диригента, като за „тъмна материя…“, цитирайки думи на Римски-Корсаков. „Диригентът трябва да бъде диктатор, но да действа не със сила, а с убеждение. Той трябва да води музикантите като следва идеите си, но разбира се, без да нарушава замисъла на композитора…“ Ето и още от мислите на този безспорен авторитет, и то без ненужно притеснение, че всичко, което ще каже е болезнено вярно: „Днес няма никой, който да преподава… Смятам, че ситуацията с образованието в консерваториите е катастрофална, както и с продукта, който се получава от това обучение. Сега хора от различни музикални професии - инструменталисти, певци и дори балетни артисти – всички, които не са твърде мързеливи, се опитват да дирижират. А какво, всъщност, ги кара да се преквалифицират? Отговорите им са почти еднакви: „Това е много по-лесно от професията ми и много по-високо платено“. Те се занимават с дирижиране, за да печелят и открито говорят за това… Дирижирането е благодатна почва за мошеничество и спекулации“.
