Френският пианист Люка Дебарг, чиято звезда изгря на XV-ия Международен конкурс „Чайковски“, все по-често се представя и като композитор. Той е само на 27 години и преди да грабне сърцето на московската публиката през 2015г. и Асоциацията на музикалните критици на Москва да му присъди специалната си награда, все още не бе познат на никого, включително и в родната си Франция. Преди три години той успя да постигне с лекота нещо, към което други артисти се стремят години наред – слушателско признание и любов, които заслужи само в рамките на конкурсната програма. Днес Люка Дебарг вече редовно изнася концерти по света и често се връща в Русия, но не само като пианист, но и за да свири своя собствена музика. Съвсем скоро в афиша на фестивала „Звездите на белите нощи“ в Санкт Петербург /чието XXVI-то издание за 2018г. се провежда от 23 май до 29 юли/, той имаше две запазени дати – като композитор и като пианист. На 3 юни звуча неговата композиция „Симфоничен квартет“, и то само три месеца след световната й премиера в парижката зала „Корто“.Второто му участие бе на 6 юни, като солист на Симфоничния оркестър на Мариинския театър, под диригентството на Валерий Гергиев, когато изпълни Първия клавирен концерт на Шопен.
Творбата за цигулка, виола, виолончело и пиано „Симфоничен квартет“ бе изпълнена в концерта „Люка Дебарг и приятели“ миналата неделя в Концертната зала на Мариинския театър. За това събитие пианистът гостува на фестивала заедно със същите музиканти /всички възпитаници на Парижката консерватория/, с които изнесе и премиерата по-рано в Париж. Именно във френската столица Дебарг за първи път е представил и друго свое произведение - Клавирно трио, а миналата година в Хамбург на сцената на Филхармонията на Елба, той бе почетен и на гала концерта на наградите Echo Klassik, побеждавайки в категорията „Млад музикант“.В Москва също са чували негова музика, като изпълнената там през 2015г. Виолончелова соната, която Дебарг изсвири с челиста Себастиен Юрто. Тогава вестник „Ведомости“ написа: „Това е един щастлив феномен и днес е много рядко срещан - когато композицията се превръща в естествено продължение на изпълнителските занимания. Той е притежание на професионалните композитори“.
