Едно от най-големите имена в българското оперно изкуство, с чийто талант десетки пъти сме се чувствали горди… Христина Ангелакова почина на 73-годишна възраст, след дълго боледуване. Била е чест гост в студиото на Класик ФМ, тя бе и наш „Рожденик“, когато отпразнува 70-годишнината си през 2014г., носител на наградата ни „Златно перо“ от 2002г. Човек изпълнен с енергия за новото, който декларираше: „Аз не съм от тези, които казват, че операта загива!“ След една дълга международна кариера, започнала от Италия и Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската „Ла Скала“ при Джина Чиня, както и Академията „Санта Чечилия“ в Рим, след барокова вокална специализация във Венеция, тя посвети енергията си не само на театрите в родината на операта, но и на важните сцени в Берлин, Виена, Лиеж, Париж, Лайпциг, Мюнхен, Болшой театър в Москва и мн. др. Паралелно със Софийската опера, където бе солист в продължение на 23 години от 1976г. и където по-късно се завърна като директор, от 2001 до 2004г. Изпяла е най-големите мецосопранови партии – роли, които никога не е броила, единствено без Пучини, защото „той не е обичал мецосопраните“, както казваше самата тя. Младежката й мечта е била да изпее Кармен, но после открива руската опера, Верди, Доницети, Росини, Масне…
Преди шест години Христина Ангелакова пренесе целия си опит и познание, създавайки фестивала „Моцартови празници“ в Правец и споделяше, че това я кара да се чувства щастлива:„Моцартовият фестивал в Правец ми доставя страхотно удоволствие - да можем да правим различни форми на опера, на концерт, съчетавайки балет с театър, да можем да каним певци, инструменталисти от възможно най-висока класа… Така че, аз си мисля, че съм един доста щастлив човек в това отношение!“Ето още от нейните спомени, гостувайки като „Рожденикът на Класик ФМ“ при Радостина Узунова, по повод 70-годишнината й:
„Ако няма предизвикателства в живота на един певец, той се приближава по-близо до занаята, но не и до изкуството…“
„Любимото ми място, може би, беше Дойче опер в Берлин, защото големият театър винаги дава възможности за много големи певци като състав и тогава срещите остават много ярки, много запомнящи се… Но, разбира се, не бива да изключа всичките тези италиански театри, които сигурно съм обиколила от Севера до Юга, почти всички… И срещите ми с диригенти като Джанандреа Гавацени в „Скалата“ или като Бруно Мадерна, правейки „Едип цар“ от Стравински… Бих могла да си припомня и какво прекрасно усещане беше правенето на „Иродиада“ в Римската опера с Кабайе, Карерас, Феручо Фурлането…“
„Въпреки че на мен не ми е близък религиозния фанатизъм, мисля си, че съм получила много удовлетворение от Марфа, защото ние направихме с Димитър Петков /нашия прекрасен бас, който вече не е между живите/ „Хованщина“ в Болоня, която се игра почти два сезона – нещо, което е не толкова често срещано в един италиански театър, а при това я пеехме на руски. Марфа ми е донесла точно такова усещане – за покритие между мен и ролята…“
„При мене винаги дозата оптимизъм е повече, отколкото дозата песимизъм. В носталгията винаги има една капчица песимизъм - обръщам се назад дотолкова, доколкото да си припомня какво не съм направила, какво не съм успяла да направя…“
Повече от думите на Христина Ангелакова, споделени в „Сутрешно кафе“ с Георги Митов-Геми, може да чуете в аудио записа под снимката вляво.
Поклонението ще бъде на 23 май 2018г. от 10ч. във фоайето на Софийската национална опера и балет, а опелото - от 12.30ч. в църквата „Света София“.
