Тя е млада полска певица, която вече е артист на компанията DECCA. Новият й албум излезе в началото на август под емблемата на известната звукозаписна компания с името „Gioia”. „Да пееш като колоратурен сопран е подарък! Мисля, че трябва да бъдеш роден с това” – казва полското сопрано – „Разбира се, трябва да се пее и с мисъл, но когато съм на сцената, забравям за всички изисквания на вокалната колоратурна техника и просто се забавлявам” – допълва тя. Александра Курцак е възпитаник на Музикалната академия „Карол Липински” в родния си град Вроцлав. Преди да постъпи там, не се е обучавала във вокалното изкуство. Израснала е през 80-те години в комунистическа Полша, а родителите й са настоявали да свири на цигулка, за да намери своя шанс отвъд „желязната завеса” като оркестрант. Подготвя се само за три седмици за Музикалната академия, работейки под ръководството на своята майка / оперна певица/ и разбира, че пеенето е всичко за нея. Така загубата на евентуалната оркестрова кариера се превръща в истинска печалба за операта в нейния живот. Александра Курцак получава стипендия от престижната полска фондация Crescendum Est и се обучава четири години в Германия, в Hochschule für Musik und Theater в Хамбург и едновременно с това се включва и в програма за млади артисти на Държавната опера Хамбург. Идват и първите отличия в конкурси, но един любопитен обрат на съдбата я насочва към голямата оперна сцена. На конкурса „Опералия” през 2000г. тя не стига до награда, но Питър Катона /директор на кастинга в Кралската опера Covent Garden / я забелязва. Четири години по-късно именно той я кани да замества неразположена певица в спектакъл на опера от Моцарт в Covent Garden и така тя пристига в Лондон, където триумфира! Само след няколко месеца получава възторжени аплодисменти за изпълнението си на Олимпия в „Хофманови разкази” на Офенбах на сцената на Метрополитен опера, Ню Йорк, както и покани обратно за Лондон, за да участва в „Любовен еликсир” и „Дон Паскуале” на Доницети, „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, „Севилският бръснар” и „Турчинът в Италия” на Росини и др. постановки. Партнира си с Хуан Диего Флорес, за когото казва: „Имахме една здравословна конкуренция, той ме вдъхнови и мотивира да бъда все по-добра, затова обичах да работя с него!” Сега Александра Курцак обяснява защо е избрала това име за новия си албум: „Gioia” означава на английски език радост /joy/ и е спонтанно решение за нея. Тя смята, че изразява радост, докато пее, а е чувала от свои почитатели, че именно това е чувството, което събужда у тях, когато изпълнява партиите на героините си Виолета /„Травиата”/ или Сузана /„Сватбата на Фигаро”/ - арии, които включва в новите си записи. „Радостта от музиката и насладата от пеенето при мен вървят ръка за ръка!”- споделя полската певица, а за да реализира тази своя „музикална радост” в новите си записи работи с музикантите от Orquestra de la Comunital Valenciana и израелския диригент от нейното поколение Омер Меир Велбер. Записите са направени във Валенсия /Испания/, но с поддръжката на Narodowe Centrum Kultury /Полша/. В албума „Gioia” са събрани арии от Росини, Моцарт, Доницети, Й.Щраус-син, Пучини, Белини, Верди и националния автор на Полша – Станислав Монюшко /1819-1872/.
