В североизточния френски град Анси протича Фестивал на класическата музика, който критиката нарече „наполовина руски”. От миналата година негов артистичен директор стана известният руски пианист Денис Мацуев, по чиито думи „руските музиканти буквално взривиха малкия град!” Оркестърът на Мариинския театър с диригента Валерий Гергиев и солистите: прочутият френски виолончелист Готие Капусон и самият Денис Мацуев, са главните действащи лица на фестивала тази година. „Когато разбрах за тази възможност, веднага отмених всичките си ангажименти” – каза Капусон, при поканата да свири под диригентството на Гергиев с Оркестъра на Мариинския театър. На около 40 км. от Женева, в Анси, наречен „френската Венеция”, на брега на алпийското езеро със същото име, този фестивал се провежда вече почти половин век. Преди две години, когато Мацуев започна да се грижи за програмата на Фестивала на класическата музика, в малкия град наистина започна да пристига елита на музикална Русия, като Юрий Башмет, Юрий Темирканов, Владимир Спиваков и още мн. др. Днес вече критиците определят този форум, като силно конкурентен на останалите европейски фестивали. „Мисля, че тепърва ще станем свидетели на все по-високото ниво на нашия фестивал. Правим концерти не в концертна зала, а в църквата на града, в средновековните замъци на Анси и руските музиканти тук са добре дошли! Имаме намерение да възстановим и фестивала в Авиан, където преди години се изявяваше Мстислав Ростропович, аз лично ще се заема с това!” – уверява Валерий Гергиев, директорът на Мариинския театър. В продължение на една седмица концертите в Анси са почти 20 на брой, има и майсторски класове на най- добрите световни музиканти, а билетите отдавна са разпродадени. Денис Мацуев е категоричен: „Кой казва, че класическата музика умира? Не мога де се съглася с това, защото има толкова много гениална музика, без която е трудно да живееш...Записите не могат да придадат онова чувство, което създава живия концерт. Класическата музика е обречена на вечен живот и аз съм абсолютно сигурен в това!” По материали от руския печат
