„Ако искате спокоен живот, не дирижирайте опера”. Това съветва легендарният холандски диригент Бернард Хайтинк в интервю за испанския вестник „Ел Паис”. 88-годишният маестро се намира в Мадрид, където в неделя вечерта дирижира Лондонския симфоничен оркестър по време на откриването на фестивала „Ибермузика”. Хайтинк си спомня дебюта си на пулта на Кралския Концертгебау оркестър, когато е трябвало да замени прочутия Карло Мария Джулини. „Да дебютираш на 27 години с голям оркестър тогава беше трудно. Сега е още по-сложно, тъй като се превърна в нещо обичайно”, признава изтъкнатият диригент.
И до днес той си спомня как през 1938г. Вилем Менгелберг дирижира Чайковски: „Едуард ван Бейнум трябваше да възстанови звука на оркестъра след войната. С Менгелберг оркестърът имаше „тъмен” звук като картина на Рембранд , а Ван Бейнум върна светлината като платно на Вермеер”. През 1961г. Хайтинк наследява поста на Ван Бейнум заедно с Ойген Йохум. „Бях твърде млад и беше твърде скоро”. Благодарение на музиколога Мариус Флотиус , Хайтинк се запознава с малко познати творби на Дебюси и Стравински. По пътя си обаче среща трудности, дори в записите си за “Philips”. „През 1969г. те поискаха повече присъствие на съвременната музика. Дори бойкотираха моя интерпретация на концерта за флейта на Кванц. Беше глупаво, въпреки че живеехме в 60-те години”, разказва Хайтинк.
Междувременно той застава на диригентския подиум на Лондонската филхармония. „Лондон се оказа доста здравословен за мен, тъй като Холандия беше значително изолирана държава. Открих по-корпоративна, по-професионална среда, а започнах и да дирижирам много оперни произведения”. Следват покани от Фестивала „Глайндбърн” в качеството му на главен диригент на Лондонската филхармония, както и в Кралската опера „Ковънт Гардън”. „Уверявам ви, че по това време моите успехи в операта бяха по-задоволителни, отколкото симфоничните”, обяснява маестро Хайтинк. Кариерата на забележителния диригент продължава с американски и немски оркестри, а в последно време работи с Берлинската филхармония, Симфоничния оркестър на Баварското радио и Лондонския симфоничен оркестър. За последния споделя: „Обожавам този оркестър, който работи дяволски добре”. Хайтинк не пропуска да отбележи и влиянието на Европейския камерен оркестър, където демонстрира своите зрялост и майсторство: „Отново дирижирах симфоничните произведения на Бетовен, Брамс и Шуман с този толкова мотивиран и динамичен оркестър, а това беше толкова ползотворно за мен. Днес разбирам тези творби по-ясно, като че ли представляват камерна музика”.
