„Не ме привличат школуваните гласове, особено в оперното пеене”. Това сподели в ефира на Класик ФМ радио известният френски композитор на филмова музика Бруно Куле. Той бе специален гост на 3-тото издание на кино-литературния фестивал „Синелибри”, организиран от издателство „Колибри”, който продължава до 22 октомври 2017г. Куле е член на международното жури, което оценява заглавията във фестивалната програма, и е сред най-награждаваните европейски филмови композитори: има номинация за „Оскар“ и е носител на 3 награди „Сезар“. „Човешкият глас ме разтърсва много силно. Обичам певци и певици с по-странни гласове, които отприщват нещо по-различно. Често използвам гласове в музиката за филми, но възниква въпроса какъв текст ще трябва да изпеят, защото може да се получи така , че точно този текст да придаде друг аспект на филма”, допълва Бруно Куле.
„Когато бях дете, за мен музиката беше нещо много чисто. Тя принадлежеше сама на себе си. Когато бях дете, киното не ме вълнуваше. Всички детски филми, които гледахме, минаваха покарй мен без да ги усетя”, признава Куле. „ По време на музикалното си образование направих стаж във филмовото студио на Франсоа Ришенбак”. Така започва дългогодишният му творчески път, който обхваща музикални проекти за дългометражни, късометражни и документални продукции, сериали, телевизионни участия, опера за деца и др. Той създава музиката към филми на Клод Бери, Ален Корно, Ан Фонтен, Жан-Пол Саломе, Жак Перен, Жак Вебер и т.н. Сред тези 90 саундтрака се отличава работата му по лентите „Коралайн и тайната на огледалото“, „Хористите“ и „Пурпурните реки”. В рамките на фестивала бе показан и един от филмите, за които Куле пише музика - комедията „Дневникът на една камериерка“, режисирана от Беноа Жако /адаптация по едноименния роман на Октав Мирбо/. Талантливата актриса Леа Сейду, която участва в лентата, оказва огромно влияние върху процеса по създаването на партитурата: „Има определени актьори, които много добре поемат светлината, но има и такива, които поемат добре музиката. Може би защото играта й е естествена”, коментира Куле.
63-годишният филмов композитор, чиято съпруга е българка, често посещава страната ни и преоткрива традиционните й музикални ритми и звуци. Работил е с „Български квартет”, но също и с корсикански хор, съставен от музиканти, които „не четат ноти, но са надарени с такова „ухо” , че след няколко репетиции запаметяват изключително сложни музикални моменти”. По думите на Куле, той се изкушава от „всичко, което представлява хубава музика. Имам класическо музикално образование, но харесвам изключително много онова, което във Франция наричаме „съвременна музика” - Лигети, Стравински, Шьонберг...”. Въпреки това, композиторът, завършил цигулка и пиано в Париж, подчертава следното: „Разказът не ме вълнува нито във филма, нито в самия живот. Опитвам се да не се привързвам към определена музика, но всъщност господар е филмът”.
Чуйте какво още сподели френският филмов композитор Бруно Куле в интервюто на Георги Митов-Геми, преведено от Велина Минкова. Потърсете звуковия файл под снимките вляво!
