Известното музикално списание „The Strad“, което излиза в Обединеното кралство още от края на XIX век, редовно предлага на аудиторията си мнението на изявени изпълнители, чийто глас заслужава да бъде чут. Наред с обширна информация от света на струнните инструменти - новини, коментари, анализи, исторически справки или видео материали, на страниците му ще намерите и полезни съвети от музикантската практика – в секцията „Майсторски клас“. Един от последните гости, поканен да коментира избрана музикална творба, бе цигуларят Вадим Глузман, когото помним от впечатляващия му концерт в София с Оркестъра на Класик ФМ радио през 2014г. В изданието на „Майсторски клас“ за септември 2017г. на авторитетното списание, 44-годишният цигулар /роден в Житомир, Украйна, но отдавна живеещ в Израел/ разсъждава върху Първата соната за цигулка на Йоханес Брамс/композирана през 1878-1879г./и нейната I-ва част: „Тази соната ме докосва по начин, по който дори и други творби на Брамс не успяват. Има нещо невероятно увлекателно и интимно в нея, което е трудно да се изрази с думи. Тя е една от най-интровертните творби на Брамс и в емоционален план това я прави още по-мощна: най-болезнено е да кървиш отвътре и точно това е усещането тук“, казваВадим Глузман. По-нататък той дава повече конкретика за техническото изпълнение на нотите – в лъкове, пръстовка и идеи за интерпретация. „Тази соната е доста неудобна – допълва той – написаните ноти не винаги прилягат добре на инструмента, но това не бива да ни попречи да я свирим! Най-голямото предизвикателство, особено в първата част, е да придадем структура на всяка музикална фраза. Тук Брамс изисква невероятно разнообразие от багри и настроения, по един начин, който е нетипичен за него...“ Накрая Вадим Глузман прави обобщението: „Градацията на емоциите и цветовете е почти предсказание за френския импресионизъм от ХХ век“ и посочва любимата си интерпретация, която открива в стар запис на компанията RCA Victor от края на 1960г.:на легендарните Хенрик Шеринг/цигулка/ и Артур Рубинщайн /пиано/.
