Диригентът Андрис Нелсонс, музикалният директор на Бостънския симфоничен оркестър, пренесе Вагнер от Европа в САЩ. Вместо да дирижира на прочутия Вагнеров фестивал в Байройт, Германия, Андрис Нелсонс показва своя поглед към великия немски оперен композитор на Летния фестивал Тенгълууд, на хълмовете Беркшир в западния край на Масачузетс. Въпреки почитта си към Вагнер, вече за втори път латвийският диригент се отказа от участие в Байройт с мотива, че има известни разногласия с ръководството: „Това е втората поредна година, в която този предан вагнерианец се оттегля от представленията там, след извинения от личен характер, като „различен подход в много отношения… с музикалния директор на Байройт Кристиан Тилеман“, коментира The New York Times. Отсъствието на Нелсонс от Германия обаче, породи осезаемо присъствие на Вагнер в Тенгълууд, където музикалният директор на Бостънския симфоничен оркестър дирижира „Рейнско злато“ на 15 юли 2017г. и получи висока оценка за работата си. За историята на фестивала това бе първото цялостно концертно изпълнение на Вагнеровата опера от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ – постижение, което за Бостънския симфоничен оркестър се прие като връх в изявите му по време на един от най-престижните летни музикални фестивали в света – Тенгълууд, летния дом на Бостънския симфоничен оркестър от 1937г. насам. „Аз просто обичам музиката на Вагнер – казва Андрис Нелсонс в неотдавнашно интервю – И това започна много отдавна. Той беше първият композитор, от когото бях обладан, защото родителите ми много рано ме запознаха с неговата музика – бях само на пет, когато ме заведоха на „Танхойзер“ в Рига“. Ето как 38-годишният диригент си обяснява интереса към Вагнер и защо хора по целия свят продължават да бъдат привлечени от музиката му, която той нарича „трансцендентална“ и притежаваща„някакво мистично, почти наркотично чувство“: „С дължината на някои от оперите си, той ви пренася в този свят на неговата музика, звуковия свят, и вие се чувствате не толкова като абсолютно парализирани, а по-скоро се оставяте в ръцете на тази музика. И искате това да продължи…“
