Обоят е определен за „Инструмент на годината“ в германските провинции Шлезвиг-Холщайн и Берлин. В рамките на проекта „Инструмент на годината“, ежегодно по един инструмент се поставя във фокуса на вниманието пред обществеността. Каква е целта? - да има повече информираност и ентусиазъм спрямо дадения музикален инструмент, за да може той да стане по-популярен. Провеждат се различни концерти, семинари и редица събития през цялата година, а още от началото на 2017г. акцентът падна върху спецификата в тембъра, техниката и тънкостите на обоя, които биват представени на широката аудитория. Съвременният обой, бароковият обой, любовният /Oboe d’amore/и английският рог, дори и далечният прародител на обоя – ориенталската зурна – всички тези разновидности на инструмента са разглеждани в концерти, обучение чрез майсторски класове, музикалните библиотеки представят техни експонати в изложбите си и т.н. Инициативата започна от 2010г., когато първият инструмент във фокус бе контрабаса, последван през следващите години от тромбона, фагота, виолата, валдхорната и арфата.
„По време на концерт винаги първият инструмент, който извисява гласа си, е обоят с неговия дълъг и носов тон. Той изсвирва „ла“, за да даде на останалите инструменти последна възможност за „фино настройване“, преди диригентът да излезе на подиума“ – с тези кратки описателни думи Берлинската филхармония представя мястото на обоя в оркестъра. „Това е напълно безсмислено, защото никой не слуша! До известна степен един остарял обичай, но е част от традицията“ - изказва мнението си прочутият Албрехт Майер, от 1992г. първи обоист на филхармонията. Англичанинът Джонатан Кели, който също е солист в оркестъра, но от 2003г., описва по друг начин своя инструмент:„Обоят носи светлина в оркестъра и дава едно спонтанно, интимно настроение. Той е като посланик на непринудеността“. В унисон с проекта „Инструмент на годината“, Берлинската филхармония публикува още интересни описания на обоя, направени от солистите на оркестъра, а сравнението с другите дървени духови инструменти е изключително находчиво. Според Джонатан Кели, обоят е „тромав“, сравнен с флейтата, спрямо кларинета той звучи „скръбно“, а поставен до фагота –е „остър“. „Но има една много загадъчна дарба: може да разкаже цялата история само с няколко тона“, допълва той. Германският музикант Албрехт Майер прави кратък исторически преглед: „Обоят е бил силно подценяван инструмент в миналото и най-накрая отново е постигнал успех след 220 години“. Колкото до английския рог, то звукът му е охарактеризиран като „по-дълбок, допринасящ за по-елегични, меланхолични и тъжни моменти“. Доминик Воленвебер, изпълнител на английски рог в Берлинската филхармония, е категоричен: „Инструментът си прилича с гласовата партия и говори директно на душата“.
