Когато преди пет години диригентът Михаил Ангелов честваше 80-годишния си юбилей и получи наградата „Златно перо“ на Класик ФМ радио, той каза: „Класик ФМ е една от последните съпротиви срещу изпростяването - от гледна точка на изкуствата, които днеска вилнеят по най-страшен начин. Съжалявам, че употребих думата изкуство - сниженият критерий и липса на всякакво внимание към значителните неща, към нещата, които съществуват по 200 - 300 години. А в тези години сумати тенденциозни и модни течения са загинали и никой не си спомня вече за тях… Така че, такава награда, получена от такава институция, каквато е Класик ФМ, за мене е едно голямо морално и човешко удовлетворение“. Всичко, което Маестрото сподели през лятото на 2012г. в студиото ни, сега има особен смисъл да се повтори – това е самата история, която постепенно изчезва с всеки отишъл си извънреден български музикант. „Истината е, че много малко хора вече има в България, такива колоси, такива изключителни личности и музиканти…“, както пак тогава го описа Александрина Пендачанска, за която отсъствието му от големите музикални институции в наше време, където да преподава огромните си знания, оставяше „една голяма празнина, което е грехота“.
Гостувайки в „Сутрешно кафе“ с Радостина Узунова по повод 80-годишнината си през 2012г., Михаил Ангелов бе разказал за важни моменти в живота си, а с тях идваха интересните спомени и осъзнатата равносметка: „Оказа се, че в моят дълъг творчески живот –53 години трудов стаж, съм имал инициативността да бъда основател на доста музикантски състави, това е бил порив в мене. Така например, 1961г. избрах 13 души от Оркестъра на операта и създадох „Софийски солисти“, тогава Софийски камерен оркестър. По-късно там привлякох великолепния български диригент и композитор Васил Казанджиев, който продължи с тях работата си и завоюваха престижно име в цяла Европа. Близо 35 години /при всички обстоятелства, даже и докато съм бил директор на националната опера/ съм работил с хор „Дунавски звуци“ в Русе, инспирирал съм дейността му и съм бил главен художествен ръководител. И моят хор „Дунавски звуци“ беше поканен от Рикардо Мути в Париж…“ А като спомен за оркестъра на Музикалното училище в София от времето, когато „Трендафил Миланов ми каза: „Искам да основем учебен оркестър“, Маестро Ангелов бе изказал и една важна за всеки диригент мисъл: „Младежките оркестри по-лесно изсвирват една увертюра и една симфония, даже и по-сложна, отколкото да правят съпровод - съпроводът е нещо, за което се искат малко по-развити оркестрови качества“. Като оперен диригент, вероятно мнозина са се питали какво е било усещането му към певците – нещо, което той описасъвсем кратко: „Величието на човешкия глас, който с две малки струни по два милиметра може да прави такива чудесии!“ И спомените - за проф. Христо Бръмбаров, например: „Един изумителен човек, който направи десетки певци, без които не можеха да се вдигнат завесите на най-големите оперни театри… Той ме покани да вляза в Консерваторията да работя интерпретация с певците… И аз преподавайки, се учех на много неща. В този клас минаха значителни личности - достатъчно е да спомена само Гена Димитрова, която ми е била студентка и която за първи път в живота си пя с оркестър… Един певец като Стоян Попов – колосален баритон, за когото френската критика написа, че бил вокална катедрала…“ Последното, което ще чуете от Маестрото, подсказва онова вечно съмнение, дори и при неговите 80 години: „Имам чувството, че съм допринесъл много - дано не се лъжа“.
В памет на Михаил Ангелов /1932-2017/ - чуйте думите му от 2012г., както и кратък откъс от интервю на Юра Трошанова от същата година с Александрина Пендачанска за всички, на които тя дължи гласа си.
Поклонението ще се състои на 20 юли от 15ч. в църквата "Св.Седмочисленици" в София.
