Нови подробности от кореспонденцията на композитора и главата на римокатолическата църква хвърлят светлина върху отношенията помежду им. Историята разказва по време на престоя си в Италия Моцарт попада в църквата "Свети Петър" в Рим. Там хористите изпълняват знаменитата многогласна меса "Мизерере" от Грегорио Алегри, която се изпълнява само два пъти в годината през страстната седмица, а ръкописът се пази в желязна каса. По това време Детето-чудо посещава църквата, изслушва произведението, запомня го и у дома го нотира изцяло по памет без нито една грешка. Впоследствие го изпълнява на един от своите концерти. Папските музиканти остават изумени от фантастичните способности на момчето. По тази причина през 1770г. младият композитор трябва да получи Ордена на златната шпора от папа Климент XIV. В писмо, което съхранява Ватикана обаче, Моцарт отказва тази чест. Според публикация в австрийското издание Austrian times, композиторът се мотивирал с факта, че наградата щяла да предизвика смеха на публиката, тъй като златният орден всъщност бил изработен „просто от мед”. Същевременно Моцарт бил възмутен от факта, че Папата не знаел месторождението му. Духовникът смятал, че музикалният гений бил от Страсбург, Франция, а не от Залцбург, Австрия, където всъщност е роден.
