На тържествена церемония във Виенската държавна опера бе открит бюст на легендарната словашката оперна певица Лучия Поп. Събитието бе организирано от Посолството на Словакия във Виена и Словашкия институт в австрийската столица и се проведе под патронажа на Министъра на външните работи и европейските въпроси Мирослав Лайчак. Проявата бе посетена от известни политици, официални представители, общественици и културни дейци от Словакия и Австрия. Скулптурното изображение, създадено от Юрай Чутек, бе открито от държавния секретар по дипломатическите въпроси Иван Корчок заедно с изтъкнатия австрийски режисьор Ото Шенк, който назначава Лучия Поп във Виенската държавна опера през 1963г. Официалната проява бе съпътствана с рецитал на изявените словашки оперни артисти Ярослав Дворски, Йолана Фогашова и Адриана Кучерова, както и на цигуларя Тибор Ковач. Приветствия бяха отправени от Петър Дворски и проф. Франц Достал- председател на Австрийското музикално дружество и дългогодишен драматург на оперния театър.
„Госпожице, вие сте феноменална!”, възкликва оперната прима Елизабет Шварцкопф, когато за първи път чува нейно изпълнение. Ясният, плътен и топъл тембър, съчетан с безпогрешна техника, превръщат Лучия Поп в едно от най-търсените колоратурни сопрани след Втората световна война. Словашката оперна певица дебютира през 1963г. в Братислава, но скоро след това е поканена във Виенската щатсопер, където пее до края на дните си. Лучия Поп се превръща в любимка на диригентите Карлос Клайбер, Волфганг Савалиш, Ленард Бърнстейн и др. Превъплъщението й в Царицата на нощта в легендарния запис от 1963г. на операта „Вълшебната флейта” от В.А. Моцарт, дирижирана от Ото Клемперер, се превръща в нейната визитна картичка. В този спектакъл тя е заобиколена от Николай Геда, Гундула Яновиц, Криста Лудвиг и Елизабет Шварцкопф. С тази роля Лучия Поп е поканена в Метрополитън опера, а в Миланския оперен театър „Ла Скала” завладява публиката с образа на Мюзета от „Бохеми” на Джакомо Пучини. Играла е в опери на Рихард Щраус и Рихард Вагнер, изпълнявала е песни на Шуберт и Шуман, а ненадминати остават участията й в „Продадена невеста” от Бедржих Сметана и „Русалка” от Антонин Дворжак. Партньорството й с Едита Груберова в оперетата „Прилепът” от Йохан Щраус-син бива заснето във Виена и завещано за идните поколения, като един от прочутите записи на двете словашки сопрани на една сцена. Богатата дискография на Лучия Поп включва звукозаписни проекти от оперни произведения на Моцарт, през оратории и меси до „Четири последни песни” от Рихард Щраус.
