Ако сте пътували в Северна Италия и сте минавали през провинция Венеция, регион Венето, може би сте пропуснали живописното селище Ротанова ди Каварцере. През 1878г. там е роден прочутият оркестров диригент Тулио Серафин. Именно в родното място на легендарния маестро се открива Архив на негово име, който съдържа богата колекция от материали, свързани с неговия творчески и житейски път. По-голямата част от експонатите са дарени от правнуците на диригента Якопо и Федерика Конте. Този жест представлява първата стъпка от проекта за създаване на музей, посветен на Тулио Серафин. Идеята е да бъде представена впечатляващата му кариера, която продължава над 70 години, от самото начало- под наставленията на Артуро Тосканини до преди кончината му- на пулта на Операта в Рим, когато дирижира „Нюрнбергските майстори-певци” от Рихард Вагнер. Започнал като цигулар в оркестъра на Миланския оперен театър „Ла Скала”, Тулио Серафин е избран за асистент на великия Тосканини, който редовно дирижира спектаклите, а доста по-късно става артистичен директор на престижната трупа. От 1924 до 1934г. Серафин дирижира редовни спектакли в Метрополитън опера, както и премиерите на такива творби като „Турандот” от Пучини и „Кратък живот” от Мануел де Файя. Заставал е на пулта на Операта в Чикаго и Римската опера. Дирижирал е някои от най-големите оперни величия като Бениамино Джили, Мария Калас, Криста Лудвиг, Виктория де лос Анхелес, Елизабет Шварцкопф, Франко Корели, Тито Гоби и т.н.
„Историческият архив Тулио Серафин”, каквото е официалното название на институцията, има за цел да насърчава, развива и разпространява музикалната култура и идентичността на регион Венето, като по-специално стимулира дейности, свързани с фигурата на изтъкнатия диригент, както и социални, образователни и туристически проекти. Управлението на архива е поверено на асоциация, която бе учредена през март 2017г. Тя ще организира и отбелязването на 50 години от смъртта на диригента, които ще бъдат отбелязани догодина.
На името на Тулио Серафин вече са кръстени хоровия състав на Каварцере и общинския театър, чийто първи камък е положен през далечната 1875г. Сградата, построена по проекта на италианския инженер Джио Пиазенти, е пример за архитектурен шедьовър от 19 век, който като по чудо оцелява след бомбардировките от 1945г. Залата му разполага с 220 места, а във фоайетата се намират магазин и галерия.
