Когато световноизвестният цигулар Джошуа Бел направи експеримента в метрото на Вашингтон по идея на вестник „Вашнигтон поуст”, никой не си е представял, че той може да се превърне в сюжет за книга. След като внимателно е гледала подробните репортажи за събътието, канадската писателка Кети Стинсън забелязва нещо необичайно. Докато стотици пътници подминават музиканта, децата, които се намират в метрото желаят да спрат и да се заслушат в неговото изъплнение. Въпреки това възрастните им придружители не им предоставят особено тази възможност. „Казах си, че тук трябва да се намеси литературата”, отбелязва Стинсън. Така се ражда книгата й „Мъжът с цигулката”, която получава редица награди и дори се превърна в кратък анимационен филм, озвучен с оркестрови изпълнения. Джошуа Бел е автор на послеписа в това издание.
Наскоро Кети Стинсън издаде втората си книга, озаглавена „Танцът на цигулката”, където отново главен герой е Джошуа Бел. Сюжетът пренася децата на първия музикален конкурс, на който се явява прочутият цигулар – Международен музикален конкурс Стълберг в Каламазу. Бел си спомня, че е бил на 12 години и е сред най-младите кандидати за слава. „Това е един от незабравимите ми моменти, когато започнах да свиря началото на „Испанска симфония” от Едуард Лало”, спомня си американският виртуоз. „Изпитвах известни колебания в първия момент, когато лъкът докосна струните. Тогава спрях и заявих: „Бих искал да започна отново, моля”. Никога преди това не бях го правил, но се почувствах значително по-спокоен. Мислех си, че няма да спечеля конкурса, а просто ще се насладя по най-добрия начин на собственото си изпълнение”, припомня си Бел. Той печели трета награда, а година по-късно заема първото място в конкурса. „Хората си мислят, че само заради една грешка може да отпаднат от надпреварата. Ако аз бях жури, винаги ще търся личното отношение към музиката; някой, който да ми каже нещо чрез музиката си, а не само да изсвири няколко ноти”, посочва Джошуа Бел
За Кети Стинсън тази история е достатъчен мотив, за да напише втората книга, „с идеята децата да се почувстват като че ли се явяват на конкурса”. Този своеобразен урок по музика „съдържа термини като „престисимо” или „адажио”, които придават автентичност за познавачите на музиката, но биха могли да затруднят децата или читателите, които не познават това изкуство в детайли”, подчертава още Стинсън. Илюстрациите в книгите й „Мъжът с цигулката” и „Танцът на цигулката” са дело на сръбския художник и карикатурист Душан Петричич.
