„Няма човек, който да не жадува за свободата под някаква форма. И тази свобода е нещо, което на нас ни трябва и в класиката, няма какво да се лъжем“. Обобщаващата фраза за една идея, върху която работи диригентът Йордан Камджалов, е „свобода в класиката“, а думите му по-горе илюстрират стремежа за освобождаване от всяка преднамереност в изкуството. И не само в него, но ив науката, медицината, журналистиката… „Съзнателно или не, навсякъде ние обслужваме толкова много клишета, ограничения и статукво, но особено в сферата на изкуството - това може да бъде фатално. Защото тази музика, която е писана през вековете и е останала до наши дни, е музика, създавана от абсолютни революционери и свободни хора“, казва той. В проекта „Свобода в класиката“ сега Камджалов избира едно отдавна желано от него произведение - „Реквием“ на В.А.Моцарт. „Това е първата творба на Моцарт, която ме втрещи, ако може така да се каже, още когато бях ученик в основното училище в Търговище. И вече минаха повече от две десетилетия, откакто тази творба по някакъв начин звучи в мене. Търсих възможност кога тя час по-скоро да бъде поставена на сцената и това не закъсня – още в първия сезон на „Генезис“ оркестъра и Хора на Музикалната лаборатория за човека това заглавие намери място“.
В София на 25.III. в зала „България“ и в Пловдив на 26.III. в зала „Колодрума“ ще има две последователни изпълнения на грандиозната композиция за четирима солисти, хор и оркестър в завършената версия на ученикана Моцарт Франц Зюсмайер. „Неговият ученик, който е бил тотално в аурата и знанието на Моцарт, е бил толкова преклонен пред своя учител, че надминава себе си. Аз мисля, че финала, който прави Зюсмайер е просто изумителен“. Йордан Камджалов допълва още, че делото му е „абсолютен подвиг“, а мистерията около незавършената партитура и самия Моцарт „прави безсмъртието още по-крещящо“. Една нова форма, предшестваща самото изпълнение на сцената, ще бъде т.нар. музикално въведение – с ключови формули и мотиви от „Реквиема“, за още по-дълбокото разбиране на музиката, защото „знанието е на пиедестал“. Именно за знанието, от което се нуждае всеки интерпретатор, Йордан Камджалов е дълбоко признателен на проф. Нева Кръстева и посвещава цялото изпълнение на творбата на нея: „Неща, които аз самият нямаше да знам и да разбирам, без моето докосване до проф. Нева Кръстева, защото са много малко хората, които имат това знание – тази изумителна обща и конкретна музикална култура, която се простира през вековете“. И една друга личност, на която диригентът е благодарен: „Аз имам известен страх към самия Моцарт, по отношение на неговата недостижимост и затова той е един автор, когото аз съзнателно избягвам. Това е под влияние на моя професор Васил Казанджиев, който още като студенти ни внушаваше, че няма по-трудно нещо от Моцарт. Разбира се, той е абсолютно прав и колкото повече години минават, разбирам колко е бил прав този изключителен педагог“. Към всички, които ще влязат в концертната зала и искат да имат не само интуицията, но и познанието за музиката, Йордан Камджалов отправя още няколко важни думи: „Моцарт е бил ултра авангард за времето си, както Бетовен, така и Вагнер… И ние подхождаме с много голямо разбиране за това, че Моцарт не може да бъде изпълнен съвършено“.
Цялото интервю на Юра Трошанова с главния диригент и артистичен директор на оркестър „Генезис“ Йордан Камджалов, може да чуете под снимките вляво!
