Историческото кино познава немалко примери за творби, в които се разказва за живота на велики музикални личности. И кой друг би могъл да се справи по-добре с определена роля в тях, ако не действащ музикант? Точно такъв е случаят на прочутия тенор Роберто Аланя, който взе участие във филм на френския режисьор Жан-Луи Гийерму, посветен на Рихард Вагнер. Но ролята на Аланя е по-скоро второстепенна и пресъздава образа на негов колега /тенор/ от миналото. Творбата се нарича „Тази, която обичаше Рихард Вагнер” /Celle qui aimait Richard Wagner/, а местата, които бяха избрани за снимки в продукцията, са изцяло във Франция – Париж и Ница. Сюжетът разглежда живота на Вагнер от момента, в който публично е представена операта му „Танхойзер” и последвалия провал в Париж. Така действието се завърта и около дамата, в която композиторът се влюбва - Жюдит Готие, изиграна от актрисата Ан-Кристин Каро. А каква е ролята на Роберто Аланя в този филм? Той не е в образа на Вагнер, а се фокусира върху фигурата на Йозеф Тихачек, чешки певец /тенор/, който е известен с това, че е бил близък приятел на самия Вагнер. Според режисьора филмовият разказ се движи паралелно в два свята – този от времената на немския композитор и съвременността ни днес. За да изиграе личността на Вагнер е поканен швейцарският актьор Жан-Франсоа Балмер. Филмографията на Роберто Аланя до момента включва няколко филма – сред тях „Фауст”/ Фауст/ „Кармен”/Дон Хозе/, „Тоска” /Марио Каварадоси/ - две продукции и последният „Тази, която обичаше Рихард Вагнер”/ Йозеф Тихачек/. Филмът на Жан-Луи Гийерму предстои да излезе по екраните през есента във Франция най-напред, след което ще очакваме неговото разпространение и в други европейски страни. Той ще се появи в навечерието на голямата годишнина през 2013г., когато ще се навършат 200г. от рождението на Рихард Вагнер. За режисьора Жан-Луи Гийерму, тeмата е твърде близка, тъй като това не е първият му подобен филм, базиран върху живота на велики музиканти. Той е познат и с други продукции, като „Имало едно време, Йохан Себастиан Бах…” /2003г./ и „Вивалди, принцът на Венеция” / 2006г./
