„Дирижирането е много ободряващо, то е едно удоволствие и съвсем не е досадно“ - възхитителна фраза, произнесена от един 93-годишен диригент. Тя принадлежи на легендарния Станислав Скровачевски, чийто дълъг жизнен път завърши на 21 февруари 2017г. 93-годишният маестро е починал в болнично заведение в Минеаполис, а за кончината му съобщи ръководството на неговата компания Intermusica. По-рано този месец диригентът – ветеран е прекарал втори инсулт, след като първия от есента на 2016г. доведе до преустановяването на извънредно дългата му диригентска активност. „Трудно е да се изрази всичко, което маестро Скровачевски означава за Оркестъра на Минесота. Въпреки че обикаляше света, за да дирижира големите оркестри чак до миналата година, той възприемаше Оркестъра на Минесота като свой дом през всички тези десетилетия“, написаха оркестрантите във Фейсбук. Последните им общи концерти бяха през октомври 2016г., когато Скровачевски се отдаде на своя любим композитор – Антон Брукнер. Неговото интегрално изпълнение на симфониите на Брукнер с немския Симфоничен оркестър на Радио Саарбрюкен и до днес се счита за истински връх в изкуството на интерпретацията. След като от 1960г. полският маестро живееше и работеше в САЩ и почти две десетилетия бе шеф-диригент на Оркестъра на Минесота, дори и след като навлезе в 90-те си години не само продължи да излиза на сцената, но и имаше планове занапред. Сред тези, които не успя да осъществи по здравословни причини, бе да дирижира Брамс – Четвърта симфония и Лютославски – Концерт за оркестър /чиято американска премиера изнася именно той през 1958г./ със Симфоничния оркестър на Далас през ноември миналата година.
Роден през 1923г. в Лвов, Полша, началните години на Скровачевски в музиката са забележителни – първи занимания с пиано и цигулка на 4-годишна възраст и първи опити в композицията три години по-късно, а едва на 13 той свири и дирижира Третия концерт за пиано на Бетовен. През 1941г. след контузия на ръката от бомбена експлозия по време на нацистка атака в града, музикантът е принуден за приключи клавирната си кариера. Оттогава до миналата година остава верен на дирижирането, но и на композирането – две от неговите най-известни творби са Концерт за оркестър и Passacaglia Immaginaria, които му носят номинация за „Пулицър“. През 2011г. бе издадена книгата „В търсене на безкрайността: музикалният живот на Станислав Скровачевски“ от Фредерик Харис, който застъпва тезата, че подобно на Ленард Бърнстейн, Скровачевски е един от малкото диригенти от това поколение, които са и композитори, и чиито постижения в двете области поддържат една традиция, водеща назад към Малер.
