Дългият земен път на знаменития шведски тенор Николай Геда завърши. Вестта за кончината му бе потвърдена от неговото семейство и се огласява едва сега, въпреки че певецът е починал още на 8 януари 2017г.Артист с изключителна оперна кариера, не само като интензивност, но и като продължителност – от началото на 50-те на ХХ век до първите години на новия XXI век, с оттеглянето му през 2003г. „Голямата фигура в света на операта Николай Геда почина на 8 януари, на 91-годишна възраст. С над 200 записа и 70 роли в репертоара си, той е един от най-великите тенори на века“ – написа радио France Musique на 9 февруари, позовавайки се на съобщение от дъщерята на артиста, пред уебсайта forumopera.com. Потвърждението е необходимо, тъй като през май 2015г. в Twitter и английското издание на Wikipedia се спомена за смъртта на певеца, което по-късно бе опровергано. Николай Геда има шведска /по майчина линия/ и руска /по бащина/ кръв, а през дългата си кариера изпълнява творби на седем езика –шведски, руски, немски, френски, италиански, английски и латински. За ранните години на певеца френското обществено радио за класическа музика цитира негови спомени: „Бях само на 23 години, когато осъзнах какво искам да правя с живота си. Тогава бях банков служител и не можех да понасям това. Реших да намеря добър учител по пеене и да видя накъде би могло да ме отведе това… В сърцето си знаех, че пеенето може да стане моята професия, защото винаги съм използвал много езици. Говорих руски у дома, можех да говоря и шведски, знаех и немски език, а след това в училище съм учил френски, английски и латински. Дори сам научих италиански. Така че,от много рано се чувствах комфортно с езиците, а за мен това е важно -певецът да знае няколко езика“. Често е казвал, че истинският интерес към музиката у него са събудили чути по радиото записи на великите тенори Бенямино Джили/1890-1957/ и Юси Бьорлинг /1911-1960/. Имал е особен афинитет към френския език и музикална литература, но една роля от руска опера е смятал за най-близка - „Евгений Онегин“ на Чайковски: „Ленски е моята най-любима партия. В нея има толкова много любов и поезия, а заедно с това и толкова истински драматизъм…“ Николай Геда дебютира в Стокхолм през 1952г., на следващата година Херберт фон Караян го отвежда в Италия, после прави дебюта си в Париж, а през 1957г. става солист в Метрополитън опера в Ню Йорк, където изгражда роли в продължение на 26 години, пее и записва дори и след като навършва 70. Днес стотиците негови записи свидетелстват за изключителния вкус на големия артист, за музикалната му интелигентност и контрол над гласа, и не случайно Лучано Павароти е казал: „Няма жив тенор, притежаващ по-голяма лекота в горния регистър от Геда“.
