На 8 февруари Джон Уилямс навърши 85 години. „Най-успешният филмов композитор на всички времена“ – фраза, която се използва често, но добавена към неговото име добива съвсем друг смисъл. И не заради многото присъдени му награди, а най-вече заради обичта на хората, които са запомнили десетки филми чрез неговата музика. Днес, например, е съвсем естествено да откриете главната му тема към „Списъкът на Шиндлер“ /1993г./ в репертоара на почти всеки цигулар. Известен факт е, че когато Стивън Спилбърг за първи път показва на Джон Уилямс окончателната версия на филма, композиторът е бил дълбоко развълнуван и му е било нужно време, за да се съвземе… После казва на режисьора, че този филм заслужава по-добър композитор, а Спилбърг отвръща: „Знам, но те всички вече са мъртви“. А тези, от които самият Джон Уилямс се възхищава във филмовата индустрия, действително не са сред живите - Бернард Херман /1911-1975/ и Джери Голдсмит /1929-2004/. Ето какво бе споделил композиторът още отдавна /пред английското филмово списание Total Film/ за две от най-емблематичните продукции, над които е работил: „Отлична възможност е да поработиш с фанфари и тромпети! Лондонският симфоничен оркестър остави настрана цялата си сериозна работа и дойде в Denham studios. Доставихме всички медни духови инструменти и се наслаждавахме на звука…“ - за „Междузвездни войни“. В същото време, на другата крайност е създаденото за „Списъкът на Шиндлер“: „Работих над музиката в Тенгълууд заедно с Бостънския симфоничен оркестър… Чрез този филм успях да разнообразя обсега на моята работа… Главната задача на филма, която музиката трябваше да подчертае, бе да покаже това, което е било радостта, любовта и красотата в живота на евреите, дори и във време на ужасна трагедия, даже и тогава…“ Джон Уилямс е композитор, за когото времето за работа в киното обхваща обичайно между 8 и 12 седмици: „Времето никога не стига. Но, работата ни е такава и по това тя си прилича с тази на журналистите – не можеш да се върнеш след седмица и да довършиш или да промениш нещо“. Един неуморен 85-годишен композитор, пишещ музика вече почти 60 години, за когото работата е равнозначна на живот: „За мен е важно постоянно да работя… Струва ми се, че работата е най-добрият начин да запазиш смисъла на съществуването, да почувстваш, че вграждаш нещо в този живот“.
