80-годишнината на американския композитор Филип Глас бе отпразнувана вчера със световната премиера на неговата 11-та симфония. Във вечерта на 31 януари, рождения ден на почитания композитор, австрийският оркестър „Брукнер“ – Линц представи новата творба за първи път. Последната симфония на Глас звуча пред нюйоркската публика в Карнеги хол, под палката на Денис Ръсел Дейвис, главен диригент на оркестъра. Интересен, значим, подражаем, приеман, но и понякога отричан, вече 80-годишният Филип Глас заема сериозно място в съвременната музика, имайки зад гърба си изключително голям брой композиции. Писал е за най-различни ансамбли, за документални продукции и игрални филми, сред които „Шоуто на Труман“, „Часовете“, „Записки по един скандал“, „Кундун“, „Левиатан“ и мн. други, има седем струнни квартета, опери като най-популярните „Айнщайн на плажа“, „Сатяграха“ и „Ехнатон“, инструментални концерти и още много, много музика, разпознаваема с похватите на неговите минималистични звукови картини. Филип Глас вече е автор и на 11 симфонии, а по повод юбилея му The New York Times публикува откъси от интервю, взето в навечерието на световната премиера на Симфония № 11, състояла се снощи. „Започнах със симфониите, когато бях във възрастта на 50-те си години, така че съм писал симфонии само през последните 30 години - което не е толкова дълго, наистина. Не бих могъл лесно да напиша каквато и да е симфония, но се оказа, че Денис Ръсел Дейвис се интересува от такъв вид работа с мен. И той поръча всичките симфонии, с изключение на № 7“, споделя той. На въпрос дали е суеверен относно т.нар „проклятие на деветата“ – митът, че композиторите умират след написването на своята девета симфония, Филип Глас отговаря: „Когато завърших № 9, Денис се пошегува с мен: „Това последната ли е?“ И аз веднага написах № 10 – незабавно! Приключих я за не повече от шест седмици, след като композирах № 9“. По отношение на последната си 11-та симфония, композиторът казва: „Когато бях студент, моят първи инструмент бе флейтата, но след това започнах с ударни. Като всяко дете, исках да свиря на барабани. Много силно съм свързан с това, да пиша за ударните и то изпъква в тази симфония повече от която и да е друга. Дори започвам третата част със соло на ударните. И това е почти като признание: аз наистина харесвам този вид музика!“ Филип Глас допълва, че е от „това поколение, което се завърна към идеята за тоналната музика“, но веднага уточнява: „Често това е една сложна тоналност…“ В заключение, 80-годишният музикант изразява желанието си да продължава с още партитури: „Аз имам още много да пиша. Не знам още колко години, но имам още много да свърша“.
