На 86-годишна възраст почина именитият естонски композитор Вельо Тормис /1930-2017/. За кончината му, настъпила на 21 януари след продължително боледуване, съобщи Съюзът на естонските композитори в Талин. Едно от най-важните имена в съвременната музика на Естония, Вельо Тормис бе не само композитор, но и фолклорист; дълбоко вдъхновен майстор на хоровата музика, която значително обогати с творчеството си. Години наред неговите произведения бяха редовно в репертоара на много български хорове, те звучаха и във Финландия, Швеция, Унгария, бивша Чехословакия, Германия. В родината му – творбите на Вельо Тормис бяха изпълнявани от водещи ансамбли, като Хора на Естонското радио и телевизия, Естонския национален мъжки хор, Камерния хор на Естонската филхармония, Талинския камерен хор, Естонската национална опера и др. След като страната възвърна независимостта си от Съветския съюз през 1991г., неговите творби получиха международно признание и извън Европа, включително в Азия и Съединените щати. Тормис е композирал и за естонското кино, а една от последните си награди получи през 2015г., когато бе почетен от Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин за цялостен принос към изкуството. За композиторската си работа той изследваше музикално-поетичния фолклор на угро-финските народи, често в партитурите му познатите жанрове биваха смесвани, но да пише за всички възможни хорови ансамбли за него бе най-същественото. Интересуваше го звука на мъжките, женските, смесените и детските хорове, а също и хоровото звучене без или със съпровод, съчетавайки различните тембри /вокални и инструментални/ в новите жанрове на ХХ век, като хоровите балади, поеми и сцени. Автор е на многобройни композиции, сред които кантатата-балет „Естонски балади“, операта „Лебедов полет“, сценичната композиция по старинни песни „Женски балади“, хорови цикли, като „Естонски календарни песни“ и още много други, а през 1978г. създава „Български триптих“. Ето често цитирани думи на Вельо Тормис, с които той описва музикалното си любопитство: „Интересува ме музикалното наследство на различни епохи, но преди всичко старинните пластове, които представляват особена ценност… Важното е до слушателя или зрителя да достигнат особеностите на светоусещането на един народ, отношението към общочовешките ценности, което самобитно и мъдро е изразено във фолклора“.
