Маурицио Полини, роден на 5 януари 1942г., празнува 75-годишнината си с концерти, които изнася на различни сцени по света. Два негови рецитала в Лондон предстоят – на 21 февруари и 14 март 2017г., когато той ще свири в Royal Festival Hall. Фокусът в първия рецитал е върху любими негови композиции на Фредерик Шопен - ноктюрни, балади, скерца и др., редом с Прелюдии /II-ра тетрадка/ от Клод Дебюси. В следващия концерт ще представи пиеси за пиано оp.11 и оp.19 от Арнолд Шьонберг, както и три от клавирните сонати на Лудвиг ван Бетовен, сред които най-популярните и бравурни - оp.13 „Патетична“ и оp.57 „Апасионата“. С тази програма се отбелязват и 20 години, откакто пианистът изпълни всички 32 сонати на Бетовен в рамките само на един сезон. Заедно с тези два очаквани рецитала, изявите на Полини наброяват близо 133 пъти, в които той е свирил на тази сцена, според архива на Southbank Centre, където е разположена и прочутата концертна зала. „Изнасял съм рецитали в Лондон повече или по-малко всяка година по време на кариерата ми, и имам много силна връзка с лондонската публика…“ – казва той, цитиран от Southbank Centre. Италианският музикант има зад гърба си почти 60-годишен професионален път – още от 1960г., когато е едва на 18 и когато получава международно признание, спечелвайки първа награда на Международния конкурс за пианисти „Шопен“ във Варшава. Само три години по-късно направи дебюта си в Лондон именно в Royal Festival Hall с Лондонския симфоничен оркестър и диригента Пиер Монтьо. През 1971 г. подписа договор с компанията Deutsche Grammophon, която и до ден днешен е съпричастна към изкуството му - в чест на 75-годишнината на пианиста бе изготвена специалната колекция от 55 компактдиска и три броя DVD. А на 16 януари в Милано Маурицио Полини отново ще свири в „Ла Скала“ /с програма от Бетовен и Шьонберг/, след като за последен път бе там през сезон 2013-2014. Една истинска индивидуалност в пианизма на ХХ век, а и в началото на настоящото столетие, Маурицио Полини отдавна вече е приеман като жива легенда, а някога казаните думи за него от Артур Рубинщайн са показателни: „Това момче може да свири по-добре от който и да е от нас“.
