На 92-годишна възраст почина славният маестро Жорж Претр. Кончината на уважавания оркестров и оперен диригент е настъпила в дома му във Франция на 4 януари и бе обявена от Виенския симфоничен оркестър. „Няма съмнение, че когато става дума за концертите на Претр, терминът „конвенционален“ не може да се употреби. Претр, който е роден във Вазие през 1924г., никога не е гледал на себе си като на диригент и много оркестрови музиканти биха се съгласили с това. Той мислеше за себе си много повече като за интерпретатор, и то напълно във френския смисъл на думата: един възторжен жрец на музиката, един посредник на вдъхновението, което извира от великите творби“ - така Виенските симфоници се разделиха с Жорж Претр, който стана техен главен гост-диригент преди около 30 години. „Начинът, по който неговата мисловна и физическа ловкост се предава към оркестрантите, не е нищо друго, освен магически: той ги подтиква да дадат всичко по силите си и им осигурява мотивация да направят върхово изпълнение…“ В изявлението си по повод кончината на своя Почетен диригент, Виенските симфоници отбелязват, че ако един оркестров музикант на около 90 години отдавна вече се е пенсионирал, то за Жорж Претр възрастта не е била от особено значение. След като по-рано бе изиграл огромна роля в кариерата на Мария Калас, като нейният първи диригент в Парижката опера, маестрото е дирижирал още в Метрополитън опера в Ню Йорк, в „Ла Скала“ в Милано, също в Лондон, Чикаго, Токио… „Жорж Претр, жизнерадостният френски диригент, на когото се дължи премиерата на операта „Човешкият глас“ от Пуленк, бе придружен от Мария Калас в няколко знаменити изпълнения и записи и се превърна в любимец на Виена“, пише The New York Times и добавя негови думи от видео интервю в „Ла Скала“ от 2013г.: „Можете да се научите да дирижирате оркестър така: 1,2,3… Но, знанието как да въздействаш на оркестъра да свири така, че да създаде атмосферата, която аз търся, е нещо, което не може да се научи“. След 70-годишната си диригентска кариера, за последен път маестрото получи овации на 12 октомври 2016г., когато дирижира „Болеро“ от Морис Равел на пулта пред Виенските симфоници в Музикферайн, Виена. Ще бъде запомнен с невероятната отдаденост към професията си, продължавайки да дирижира дори и в последното десетилетие от своя живот, като създаваше атмосфера на жизненост около себе си, включително и на Новогодишния концерт на Виенската филхармония през 2010г.