На фестивала „Нова година в консерваторията“ в Москва са поканени някои от най-известните съвременни лица на класическата музика. От 29 декември 2016г. в Московската консерватория започна фестивалът, който до 5 януари 2017г. предлага няколко концертни срещи с певци и инструменталисти, всеки от които е постигнал забележителна международна кариера: 36-годишната американска цигуларка Сара Чанг, перуанският тенор Хуан Диего Флорес, който на 13 януари ще навърши 44 години, неговият мексикански колега - 56-годишният Рамон Варгас, както и най-младият сред тях - френският пианист Давид Фрай, на 35 години. Сара Чанг откри фестивала още на 29 декември, но за съжаление, пътуването й до Москва бе съпроводено от неприятен инцидент. Част от багажа й е бил откраднат при полета от Филаделфия към Москва, а според организаторите /компанията Euro Entertainment/, липсват вещи и ценности на обща стойност от 12 000 долара. В новогодишната нощ в Голямата зала на Московската консерватория концертът бе на Рамон Варгас, на 3 януари публиката слуша Хуан Диего Флорес, а датата 4-ти януари бе запазена за пианиста Давид Фрай, като всеки един от тези артисти излезе на сцената с различен руски оркестър. Освен това, в другите зали на консерваторията участваха и изявени руски музиканти, като китаристът Евгений Финкелщайн и цигуларят Александър Тростянски. Тази вечер закриването е с концерт на Държавния академичен камерен оркестър на Русия, дирижиран от именития обоист Алексей Уткин. Макар и все още млад, Давид Фрай е пианист, който вече получи световно признание за необикновените си интерпретации върху Шуберт и най-вече Бах, заради което понякога е сравняван с Глен Гулд. „Философията на френския пианист е построена върху три ясни правила: „пей, суингирай и мисли“ - пише руският сайт за класическа музика muzcentrum.ru. В статия по повод неговото гостуване, научаваме още интересни подробности за начина му на мислене. Изданието допълва: „Ако правилото „суингирай“ е свързано с ритмичната база на произведенията, то „пей и мисли“ са личността на музиканта Давид“ и цитира разсъжденията на пианиста: „Аз се старая да накарам моя инструмент да пее. Пианото е прекрасно, но свирейки на него е нужно да излезеш от рамката на неговата перкусионна природа. Аз предпочитам разумната клавишна акробатика. Моят подход е: 10 % пръсти и 90 % интелект. Искам да покажа на хората тази красота, която обикновено остава незабелязана. В края на краищата, изкуството е създадено именно за това. Артистът трябва да помогне на зрителя да види, да чуе и да почувства“.
