За общността на класическите музиканти 2016 година завърши с вестта за кончината на именития австрийски виолончелист и диригент Хайнрих Шиф. Той почина на 65-годишна възраст във Виена на 23 декември, преустановил свиренето на виолончело по здравословни причини още преди няколко години. Шиф бе концертиращ изпълнител от 1973г. и наред с установения репертоар за неговия инструмент /Дворжак, Шостакович, Брамс и особено Бах/, показа за първи път звученето на нови творби от водещи композитори, като Витолд Лютославски, Ханс Вернер Хенце, Волфганг Рим и др. Соловите виолончелови сюити на Й.С.Бах бяха съществен момент от изпълнителството му и неговият запис от 2001г. получи признанието Grand Prix du Disque. Отдаден и на дирижирането, той е работил с британския камерен оркестър Northern Sinfonia, датския Филхармоничен оркестър на Копенхаген, Виенския камерен оркестър и други ансамбли. След раздялата с виолончелото през 2012г. музикантът продължи изцяло в диригентската професия, в която го въвежда Ханс Сваровски, а дебютът му като диригент е бил през 1986г. След 25-годишна преподавателска практика, неотдавна в едно интервю за The Strad, Хайнрих Шиф бе споделил мислите си за това, което той наричаше „инструментален фитнес” – или как трябва да се подготвят музикантите: „Гамите и упражненията са от съществено значение за всички струнни изпълнители. Не всички от тях им отдават нужното значение, но без една звукова и техническа основа не можете да постигнете изразителност… Възможностите на изразителността са ограничени, ако изпълнителят не е като „у дома си” с инструмента… Ето защо, аз вярвам в етюдите и упражненията и все още свиря гами”. Шиф бе добавил и още думи: „Намирам, че слушането само на записи не е достатъчно, за да станете интересен артист. Това е очарователно, да, и не бива да се пропуска. Но, ангажирайте ума си повече! Задавайте въпроси, които ще ви направят по-богати личности”. Неговият по-млад британски колега Стивън Исерлис каза, че покойният Шиф е бил „личност, в чиято същност са добротата и човечността”, цитиран от The Guardian. Изданието припомня и една споделена от Исерлис история, в която виолончелистът разказва за възстановяването при Хайнрих Шиф след прекаран преди няколко години инсулт. В резултат на болестта, виолончелистът е загубил подвижност в лявата страна на тялото си. „Веднага след като се е озовал в болницата и е осъзнал какво се случва, той е започнал /почти инстинктивно, предполагам/ да проверява пръстовката на Прелюда към Първата солова сюита от Бах, да движи пръстите си непрекъснато във въображаемата музика” – разказва Исерлис за случилото се преди години с Хайнрих Шиф. „И той е правил това в продължение на около 20 часа в денонощието… Така постепенно цялото му тяло се е възвърнало към живота, задвижвано именно от тази пръстовка… Чудото на Бах - и на Хайнрих” – обобщава спомена си Стивън Исерлис, запомнил дословно думите на самия Шиф: „Бах спаси живота ми…”
