„Защо аз искам да помогна? Истината е, че просто искам да върна всичко, което ми е дала Стара Загора. Ето, идвам в най-силните си години… И все пак след 30 години пеене, аз зная какви са проблемите и как трябва да работя с музикантите. Моето мото в живота е: не можем само да взимаме - трябва и да дадем, ако нещо знаем“. Веселина Кацарова вече е артистичен директор на Държавната опера в Стара Загора. Като активна певица, тя ще трябва да разпределя ангажиментите си по света така, че да бъде полезна и тук, в България. „Аз съм започнала всичко от Стара Загора“ - казва тя и допълва: „Няма случайности на този свят!“, защото си спомня как е подписала договора си за Цюрихската опера през 1988г. именно в Стара Загора на Фестивала на оперното и балетно изкуство. Веселина Кацарова, която изгради една възхитителна кариера на мецосопранова певица от 1989г. насам, сега може спокойно да заяви: „Аз имам имиджа на сериозен артист, аз не станах продукт извън България“. Сега, когато дава интервюта говори това, което мисли, но преди… „ми беше много трудно на Запад да го направя“, споделя тя. През 1991г. дебютира във Виенската опера, а през 1992-ра в Миланската „Ла скала“ и започва да работи с големи певци, за които разбира какво притежават: „Не съм срещала изключително голямото можене и някакво глупаво държание в хората…“ Работила е с всички големи диригенти, единствено без сър Дьорд Шолти. Как се съхранява обаче, и как гледа отстрани на себе си? „Не обичам да се наблюдавам, защото може би това, което не харесвам в себе си – това обичат хората, това чувство разчувства хората. Опитвала съм се да пея без чувство, да пея само технически добре, но не мога. Има артисти, които се съхраняват по този начин. При мен има друга дефиниция, за да продължа да бъда артист и да се съхраня: на сцената съм това, което съм – с моите позитивни и негативни страни, един артист, който пее. В мига, в който свърши един концерт, аз ставам изключително автентична - това, което съм аз“. Сцената е „един свят на една фантазия“, който е свързан с „академични знания и артистизъм“, но след това – „не желая да продължавам да играя някаква роля“. Живее в една „огромна дисциплина“ към себе си и споделя, че за съжаление няма много приятели, но обича хората. „На сцената обичам да бъда център на внимание, в живота – не. Не обичам да бъда познавана“. Веселина Кацарова знае точно какво иска да направи в новата си роля на артистичен директор, защото познава отлично проблемите на певците. Например: „Трябва ли този певец в момента да пее тази роля; когато се прави една постановка е много важно – разбират ли се в този ансамбъл, тенорът може ли да функционира с това сопрано или мецосопраното; има ли акустична среда – за певеца е най-важна акустиката! Оркестрите – брутално силни или спазват динамиката, която композиторът е написал...“ Познава добре и съвременния оперен театър – там откъдето идва, не само с художествените му характеристики, но и с чисто икономическите аспекти: „Преди години бяха важни певците. След това дойдоха диригентите, а после – режисьорите. Сега са интендантите, които са примадоните в оперния свят. Инвестира се в режисурата – няма значение дали тя е естетична или не. Защо стана това? Аз мисля, че режисьорите от драматичния театър разбраха, че в операта има хляб. Не съм против модерното или класическото, но искам да има логика. Аз съм артист, който обича да играе и нямам проблем, ако на сцената има само един стол и една маса“. Разбира се, че сега е търсена и за майсторски класове, и да журира в конкурси по цял свят, но има огромното желание да бъде полезна тук: „Не идвам в България, за да покажа колко съм велика - започвам една друга мисия, която винаги съм очаквала да се случи“. Фестивалът на оперното и балетно изкуство в Стара Загора 2016 завършва утре, на 10 декември, а само преди седмица Веселина Кацарова пя в концерт от програмата му, посветен на 80-годишнината на композитора Красимир Кюркчийски. Всичко, което дълбоко я свързва с българската музика и онова, което самата тя получи от диригенти, като Херберт фон Караян или сър Колин Дейвис, с когото записа своя Моцартов албум, може да чуете в разговора на Юра Трошанова с Веселина Кацарова /в двете части на звуковия файл, под снимката вляво/. Точна, искрена и емоционална.
