Найджъл Кенеди обвини музикалните колежи, че създават пианисти и цигулари, като „поточна линия“. В неотдавна изразено мнение пред The Observer, прочутият британски цигулар разкритикува системата на „протоколното“ обучение, като сравни това преподаване с „класическа „поточна линия“, която отнема радостта от Бетовен и Брамс“.Найджъл Кенеди винаги е имал своята бунтарска настройка, но никога не е отстъпвал от високите професионални критерии, а именно това негово ниво го направи световноизвестен музикант. Днес, очакващ 60-годишнината си /роден е на 28 декември 1956г./ той има правото на мнение, което заслужава да бъде чуто. „Лениви преподаватели създават музикални клонинги, тласкайки музикантите към твърде голямо наблягане върху техниката“, заявява цигуларят пред английското издание. Кенеди обвинява не само музикалните колежи, но и звукозаписните компании в обезличаване на младите изпълнители, заради което „в крайна сметка, всички звучат по един и същи начин“,смята той. „В прекомерно фокусиране върху техниката и преследване на съвършенството, талантливи музиканти остават толкова ужасени от изсвирването на някой неточен тон, че индивидуалността се задушава“. Кенеди смята, че талантът, колкото и да е невероятен, бива „окован“ и дава пример: „Ако чуете една версия на концерта на Брамс или на Бетовен, и сравните с друга, то, за съжаление, те са твърде сходни“. Цигуларят отхвърля начина на преподаване такъв, какъвто го познава в повечето институции и го нарича „протоколно“ обучение, което, по думите му, „на практика не помага на хората да използват мозъка и ушите си - два важни фактора в музиката“. Той задава и два реторични въпроса: „Колко талантливи деца в днешно време отиват в тези колежи по цял свят? А колко от тях се превръщат в индивидуалности?“ Кенеди дава и примери с великите в джаза, като Колман Хоукинс,Фетс Уолър и Луис Армстронг, които не са взимали подобни уроци: „Те просто са се учили от опита. Това означава, че те притежават нещо съвършено уникално…, докато сега ние получаваме поточни линии от пианисти и цигулари, които излизат“. Разбира се, тънките нюансирани разлики при неговия инструмент – цигулката, Найджъл Кенеди долавя изключително точно, когато става дума и за големите цигулари на ХХ век. „Ако слушате записи на Фриц Крайслер в сравнение с Яша Хайфец или Исак Щерн, виждате съвсем различни интерпретации. Става дума за аспекта на интерпретацията, който е важен. Вие не искате Леонардо ди Каприо да изиграе Шекспир точно така, както Лоурънс Оливие го е направил! В актьорското майсторство все пак ги има тези невероятни разлики“. А колкото до големи пианисти, като Алфред Корто, Артур Рубинщайн и Владимир Хоровиц, то „пианото дори звучи като различен инструмент, в различна тоналност“, казва Кенеди.
След изказаното критично мнение, от Кралската академия за музика в Лондон реагираха със свое писмо, също публикувано в The Observer, в което се казва: „В Кралската музикална академия има 24 професори по цигулка, чиято възраст варира от 30 до 92г. и които имат изключително разнообразен подход... Ние насърчаваме студентите да поемат рискове в изпълненията си на живо и да следват своята муза“. Към Кенеди има и отправена покана да посети академията, за да се убеди сам, че преценката му е погрешна. По-рано през ноември Найджъл Кенеди заяви пред Sky News, че би искал да емигрира в Германия, защото не иска да живее в „расистка“ страна, след гласуването на Brexit.
